Европа.История

LUMEN

ВАвЕЯтА

Р ■ ^ова, че Ьазегпа, или “колективният чифлик”, формирал основата на уникален тип социална организация в страната на баските, е потвърдено от докладите за преброя—Ж. ване на населението на Навара от 1786 г. За да преодолее кризите на наследяването, които често сполитали единичното селско домакинство |СНПХЕ№ТЕПЧ], Конференцията на Навара потвърдила правото на всеки чифлик да бъде управляван от две живеещи съвместно двойки управители. Всички възрастни членове на един чифлик, независимо дали били собственици или наематели, били упълномощени да избират наследник или наследничка от всяко поколение, който щял да наследи чифлика, щом една от двойките управители станела неспособна да го управлява поради смърт или оттегляне. Браковете и зестрите на управителите и техните деца също били предмет на общо одобрение. В резултат на това Ьаяета била забележително стабилна от гледна точка на собствеността и управлението, а освен това била икономически независима. Тя била “истинското хранилище на баската култура” и въпреки нарастващата урбанизация и индустриализация - същността на баската самостоятелна идентичност до началото на обезселяването на селата в по-нови времена. Културата, икономиката и социалната организация били неразделни в една система, която запазила един от най-старите европейски прединдоевропейски народи през много векове1.

Обединените провинции, както Португалия - някога скъпоценен камък в испанската корона, все още оставали с отвъдокеанската си империя, но с малко влияние върху събитията по-близо до дома. Те изгубили морското си превъзходство пред британците; по суша били обградени от всички страни от Хабсбургите. Дългогодишната решителна борба между републиканската олигархия и Оранската династия продължила до 1815 г., когато най-после била създадена наследствената монархия.[batavia]

Скандинавия от XVIII век влязла на централната сцена само по един повод. Последният напън за величие на Швеция при Карл XII (упр. 1697-17) бил анахронизъм, който завършил с бедствие (виж по-долу). С това изключение скандинавските страни затънали в съществуване на безобидна неизвестност. В Дания-Норвегия четиримата Ол-денбургски крале - Фредерик IV (упр. 1699-1730), Кристиян VI (упр. 1730-46), Фредерик V (упр. 1746-66) и Кристиян VII (упр. 1766-1808) - се опитали да модернизират страната по просвещенски модел. Усърдният експеримент в тази посока - 2 000 декрета, прокарани за две години, завършил внезапно през 1772 г., когато главният министър на краля, Й. Ф. Щрунзее, прусак и предполагаем баща на детето на кралицата, бил обезглавен за lèse-majesté. В Швеция продължителната и силна реакция срещу кралския абсолютизъм дала предимство на парламента, чиито бурни процедури били предадени на трудолюбивите му четири съсловия и на съперничеството между фракциите на “Шапките” и “Баретите”. Монархията отслабнала много заради абдикацията на сестрата на Карл XII, Улрика Леонора, в полза на нейния злополучен германски съпруг фредерик I (упр. 1720-51) и през 1756 г. заради инспирираните от прусаците интриги с неговия наследник Адолф фредерик (упр. 1751-71) от Холщайн-Готорп-Еугин. Успешно повторно утвърждаване на монархията след кралския преврат през 1772 г.

ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ

653