Европа.История

MEDIUM

собственост. Всъщност готическият стил бил един от най-интернационалните стилове с мно-Щ жество регионални варианти. Това е една от многото нишки, върху които лесно може да | бъде построена теорията за единството на европейската култура2.

В Англия обикновената война между бароните довела до необикновен изход. | Хенри III Плантагенет (упр. 1216-72), син на Безземни, изгубил популярност средсво- ] ите барони заради това, че отдал предпочитанията си на своята Савоя в Поатие и на 1 лозанските си роднини, заради неуспешната война с франция и заради екстравагант-1 ните си строителни проекти като обновяването на Уестминстърското абатство. През 1 1258 г. се появила реформистка фракция под ръководството на Симон де Монфор, граф 1 на Лейсестьр, син на албигойски кръстоносец (виж по-долу). Като не отпуснали сума, ] с която да решат финансовите проблеми на краля, реформаторите прокарали Усло-1 вията от Оксфорд, според които кралската администрация трябвало да бъде надзи-1 равана от назначени от тях чиновници. Когато кралят се противопоставил, Симон по-1 вел война и в битката при Люис успял да плени краля, най-големия му син и брата на 1 краля, Ричард от Корнуел, крал на Германия. През следващата година кралската nap-1 тия се сплотила, а Симон бил убит в Ийвшам (1265). В интервала, през януари 1265 г., 1 бил свикан нов вид парламент - не само от едри земевладелци и прелати, но и от 1 рицари от графствата и от граждани от подбрани градове. Това било важен преце-1 дент за конституционапистите, решителна стъпка по пътя към ограничената монархия I - първата поява на Камарата на Общините.

Но е съмнително дали Англия или франция са имали някакво усещане за по-1 късните си национални идентичности. През XIII век кралство Англия все още било свър-1 зано с континенталните си владения. Управляващата му класа все още била свърза-I на с културата и амбициите на френските си роднини. Самата Франция току-що била I получила териториалната база, от Ламанша до Средиземно море, върху която щяла 1 да изкове бъдещата си съдба. В Англия имало много неща, които били значително по-I “френски, отколкото в много части от новата Франция.

Манията за възстановяване на Светите земи продължила 200 години и завършила с I провал. Между 1096 и 1291 г. имало седем големи кръстоносни похода и множество I малки. Първият кръстоносен поход (1096-9), воден от бароните Готфрид Булонски, ] Раймонд Тулузки, граф на Тулуза, и Хюго де Верманд, брат на краля на франция, ус-1 пял в превземането на Йерусалим, в избиването на неговите жители и в създаването на латинско кралство в Палестина. Вторият кръстоносен поход (1147-9), препоръчан I от св. Бернар и воден съвместно от Луи VII от Франция и от Конрад III от Германия, I постигнал малко освен случайното превземане на Лисабон от маврите, осъществено I от английския флот. Третият кръстоносен поход (1189-92), воден от император Фрид-1 рих Барбароса, не успял да превземе отново Йерусалим. Четвъртият кръстоносен по- | ход (1202-4), отклонен заради амбициите на дожа на Венеция, успял да превземе Константинопол, да избие жителите му и да създаде Латинска империя във Византия -която не била целта на това начинание. Петият (1218-21 ), Шестият (1248-54) и Седми-j ят (1270) кръстоносни походи завършили в Египет и Тунис, където Луи IX Свети от Франция умрял от чумата. Когато последната християнска крепост в Светите земи в Акра паднала през 1291 г., не последвало открито противодействие.

СРЕДНОВЕКОВИЕТО

377

Поведението на кръстоносците било шокиращо - не само за модерната чувствителност, но и за техните съвременници. Самият св. Бернар бил принуден да го порицае. Те опустошили страните, през които преминали - Бохемия, Унгария, България и Византия. През 1096 г. убили над 8000 евреи в напредването си през Рейнланд -първата главна серия от европейските погроми. Тяхната военноморска експедиция опустошила средиземноморските пристанища. Те се биели помежду си не по-малко, отколкото срещу неверниците. Скубели поданиците си, за да напълнят хазната си. “Аз ще продам град Лондон, казал Ричард Лъвското сърце, ако мога да намеря купувач”. Цената в погубен живот и прахосани усилия била неизчислима. Един германски император бил удавен в една река в Киликия; втори задържал краля на Англия за откуп; трети бил отлъчен от Църквата, когато вдигнал платна за Палестина. Убийствата и масовите кланета в името на Евангелието били нещо обикновено. Говори се, че седемдесет хиляди цивилни граждани били изклани хладнокръвно при първото плячкосване на Йерусалим. “Животът и трудът на милиони, които бяха погребани на Изток, биха могли да се използват с много по-голяма печалба за подобрения в тяхната родна страна”29. Показателно е, че единственият плод от кръстоносците, запазен от християните, била кайсията30.

Но ужасите по пътя на кръстоносците често маскират по-дълбоките причини за тяхната мотивация. Религиозната пламенност била примесена със злоба към социалните страдания от глада, чумата и свръхнаселеността. Кръстоносните походи били средство за облекчаване на мъките от едно мизерно съществуване. В това отношение добре охраненият рицар с добре обутата си свита бил превъзхождан по численост от ордите просяци, които последвали примера му. “Народните кръстоносци” и “Кръстоносците пастири” продължили да пътуват дълго след големите експедиции. За тях Йерусалим бил въображаемият град на Откровението, където Христос ги призовавал. Кръстоносците били “въоръжени поклонници”, “колективна imitatio Christi, масова жертва, която щяла да бъде възнаградена с масов апотеоз в Йерусалим”, вдъхновението от “месианството на бедните“31. Успелите кръстоносци от кастата на рицарите можели да бъдат изваяни от камък в техните енорийски църкви, краката им били кръстосвани набожно при тяхната смърт. Повечето техни другари не се прибрали у дома и били считани за мъртви. Разбира се, идеята за Кръстоносните походи не се ограничавала до Светите земи. Латинската църква придавала равна тежест на северните кръстоносни походи до Балтика и на “третия фланг” на Reconquista в Испания.

Въздействието на Кръстоносните походи било огромно. Латинското кралство в Йерусалим (1099-1187) било първият експеримент за “Европа през морето“32. Източното Средиземноморие отново било открито за пътуване и търговия. Италианските градове, особено Венеция и Генуа, процъфтели. Колективната идентичност на Латинската църква била консолидирана под лидерството на папата. Кръстоносните походи доставили огромен фонд от героизъм и любопитство, който лежи в основата на средновековната романтика, философия и литература. Но те послужили и за засилване на връзката между западния християнски свят, феодализма и милитаризма. Походите родили военните ордени. Чрез лошото поведение и отвращението на гърците, които станали свидетели на злодеянията, те направили повторното обединение на християнския свят напълно невъзможно. Преди всичко засилили бариерите меж-

378