Европа.История

IMPRESSION

ПРЕЗ 60-те години на XIX век Клод Моне и Опост Реноар обичали да рисуват заедно. те искали да видят как всеки от тях ще улови различния ефект от една и съща сцена и да сравнят резултатите. Едно от любимите им убежища бил брегът на реката в предградието Буживал отвъд Сен Клод край Париж.

La Seine à Bougival на Моне датира от 1869 г. (виж Илюстрация 67). Той очевидно най-напред е избрал земната, да не кажем банална, сцена на хората, разхождащи се по моста под вечерното слънце. Но той се опитвал да постигне един изцяло нов ефект: не рисувал света, какъвто си мислел, че трябва да бъде, тоест реалистично или идеалистично; той рисувал впечатлението, което му правел светът. Друго негово платно, Impression: Lever du soleil (1874), щяло да даде името си на едно движение, което било преднамерено и открито субективно. Моне платил висока цена заради упоритото преследване на своя път. В продължение на години той не продал нито една картина. За неговите съвременници работите му изглеждали или лишени от всякаква стойност, или оскърбителни. Веднъж, когато напуснал Париж, за да посети новородения си син, кредиторите прибрали всичко от ателието му и го разпродали на безценица. Той опитал да се самоубие1.

Импресионистите се интересували от три неща. Първо, те се опитвали да изследват недостатъците на човешкото око, което съумява да види някои неща и да не види други. Поради тази причина били решени да създадат неточен или селективен образ. Нарочно замъглените мазки на четката в Буживал на Моне родили петнисти вълни, изкривени прозорци, зацапани листа и разбъркани облаци.

Второ, те били очаровани от чудните движения на светлината. В продължение на няколко години Моне работил в Chasseurs d’Afrique и видял крайните ефекти на пустинната светлина в Сахара. По-кьсно щял да извърши серия от систематични експерименти със светлина чрез многократно рисуване на едни и същи обекти. Неговите дванадесет изследвания на фасадата на катедралата в Руан, всяко едно от тях окъпано в различна светлина по различно време от деня, постигнали много, убеждавайки публиката в методичността на неговата лудост.

Трето, те се ровели в сложните вариации на чувствеността и възприемчивостта на съзнанието на самия художник. Това бил ключът към епохалния стимул, който дали на модерното изкуство.

Понякога се смята, че модерното изкуство, и импресионизмът в частност, реагирало срещу реалистичната образност, станала възможна чрез фотографията. (PHOTO) Всъщност нищо не може да бъде по-селективно и по-преходно от образа, регистриран от светлината, влязла в обектива на фотоапарата за част от секундата при специфично излагане и от специфичен ъгъл. Импресионистите силно се интересували от фотографията. Те често я използвали в своите подготвителни проучвания. Сезан например използвал снимки както за пейзажите, така и за автопортретите си2. Обаче фотоапаратът, макар и селективен като човешкото око и много чувствителен към играта на светлината, не притежава съзнание. И именно в царството на човешкото съзнание модерните художници наистина намерили себе си. Поради тази причина те най-накрая достигнали до своята цел, която, според думите на Сезан, била да станат “по-известни от старите майстори”.

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

873