Европа.История

ELDLUFT

През 1773 г. шведският фармацевт Карл Шееле (1742-86) открил, че въздухът е смесица от “няколко въздуха” и че един от неговите компоненти, който той нарекъл eldluft, или “огнен въздух”, съдържа тайната на горенето1. През октомври на следващата година изпратил своите открития на Антоан Лорен Лавоазие (1743-94), директор на френския барутен и селитрен монопол. През същия този месец Лавоазие дал обяд на английския сектант и експериментатор Джоузеф Пристли (1733-1804) и чул от него също как “дефлогистираният въздух” кара запалените восъчни свещи да горят с червен пламък.

Лавоазие, който управлявал кралската Ferme Générale, или данъчната система, както и Régie de Poudre, имал времето и парите да се отдаде на своята страст към експериментите. Той вече бил забелязал, че много вещества натежават, когато горят, и знаел, че този ефект не е съвместим с властващата теория за флогистона - невидима (и въображаема) форма на материята, в която повечето учени, включително и Пристли, все още вярвали.

И така Лавоазие замислил експеримент, който щял да измери количеството “огнен въздух”, който може да бъде погълнат, когато живак бъде изгорен в затворена колба2. Той открил не само, че нагорещеният живак се комбинира с огнения въздух, но и това, че по-нататъшното нагряване разделя новата съставка на съставните й части. Модерното химическо означаване би описало експеримента на Лавоазие така:

Hg + О = HgO (живачен окис): HgO = Hg+O

Науката най-после достигнала до разбиране за естеството на химическите реакции, а именно, че веществата могат да бъдат свързани и разделени с други в един материален свят, съставен от прости елементи и техните съединения.

После Лавоазие насочил работата си към даване на прости имена на простите елементи и съставни имена на химическите съединения. “Огненият въздух” на Шееле или “дефлогистираният въздух” на Пристли станали “кислород”. “Мръсният въздух” на Шееле - “водород”. Съединението между живак и кислород станало “живачен окис”. През 1787 г. Лавоазие публикувал списък от 33 елемента с тяхната нова номенклатура. През 1789 г. той публикувал своя Traité préliminairie de la Chimie, първия учебник по химия на света.

Шееле вече бил мъртъв, по всяка вероятност отровен от пйрите на собствената си пещ. През 1791 г. къщата на Пристли била изгорена от бирмингамската тълпа заради това, че приветствал Френската революция. Той избягал в САЩ. На 8 май 1794 г. Лавоазие посрещнал смъртта си на гилотината в компанията на още двадесет и шест кралски бирници. Говори се, че апелативният съдия отбелязал: “Републиката няма нужда от учени.” Химическата революция съвпаднала почти точно със своето политическо съответствие. И двете “изяли собствените си деца”.

656