Европа.История

ROMA

Римското право било описано като “най-трайния принос на римляните към све-1 товната история“8. То започнало с Дванадесетте таблици от 451-50 г. пр. Хр., които! оттогава нататък били възприемани като извор на “равното право”, идеите, които би-! ли еднакво задължителни за всички граждани. То разграничавало два главни компо-1 нента: ius civile (държавно право), регулиращо взаимоотношенията между граждани-! те, и ius gentium (международно право). То се развило чрез натрупване на приетите! обичаи и практики, както е определено от prudentia, или “законов метод”. През годи* I ните всеки параграф от закона бил проверен, коригиран или доразвит. Преторитеби-1 ли основните автори на този тип законотворчество, докато “Вечния декрет” наимпе-1 ратор Хадриан прекратил всички по-нататъшни корекции. Законите, въведени отма-1 гистратите, leges rogatae, били отделени от plébiscita, или “народните закони”, въведе:! ни от едно или друго народно събрание.

Сложността и древността на правната практика неизбежно породили науката! юриспруденция и дългия списък на римските юристи от К. Муций Сцевола (консул през! 95 г. пр. Хр.) нататък. Знак за израждане бил фактът, че двама от най-великите юрис! ти, Емилий Папинианий (Папиниан, поч. 213), грък, и Домитий Улпианий (Улпиан, поч.V 223), били осъдени на смърт, [lex]

Римската армия била продукт на едно общество, отглеждано при постоянни войни! Системата й за логистична подкрепа била забележителна, както и нейните техничесЯ ки умения и общият й дух. За половин хилядолетие, от Втората Пуническа война до 1 бедствията през III век, тя действително била непобедима. Нейните победи били без-1 крайни и всяка била отбелязвана с великолепието на триумфа и с богата колекция от 1 паметници по модела на Арката на Тит или Колоната на Траян. Пораженията й билЛ още по-шокиращи заради факта, че били изключения. Унищожението на три римскй! легиона в германските затънтени гори през 9 г. сл. Хр. нямало равно на себе си до I смъртта на император Деций в битката срещу готите през 251 г. или пленяването на ] император Валериан от персийците през 260 г. Латинската поговорка si vis расет, pars 1 bellum, “ако искаш мир, подготви се за война”, резюмира един начин на живот;] [HERMANN]

По време на Рах Romana имперските крепости и граници били поддържани от 1 постоянна войска от около тридесет легиона. Много легиони се свързали здраво с провинциите, в които били разположени постоянно в продължение на поколения или ] дори на векове - “II Августа” и “XX Валерия Виктрикс” в Британия, “XV Аполинарис“] в Панония или “V Македоника” в Мизия.

Всеки легион наброявал около 5-6 000 мъже и бил командван от сенатор. Със-] тоял се от три редици пехота - hastati, principes и triarii, всяка съставена от десет мани-1 пули, командвани от “преден” и “заден” центурион; корпус от velites, или “стрелци”] iustus equitatus, или “кавалерийско допълнение”, състоящо се от десет turmae, или “ес-кадрони”, и свита от инженери. Освен това имало голям брой помощни полкове, със-! тавени от съюзници и наемници, всеки организиран в отделна кохорта под командва! нето на свой собствен префект.

С времето процентът на гражданите войници намалял пагубно; но гръбнакът на системата продължил да се опира върху кастата на римските офицери със средни чинове, които служили като центуриони. Образцовата служба се награждавала с меда-

ДРЕВЕН РИМ

195