Европа.История

VLAD

Влад III, княз на Влахия (1431-76), иначе известен като Дракула и Влад, който набива на кол, бързо влязъл в легендата като нарицателно за жестокост. В по-късни времена сексуалните оттенъци за неговата перверзност му спечелили много лоша слава. Но той бил историческа фигура, чието родно място в Сигизоара и замъците му в Поенари и Бран могат да бъдат посетени в днешна Румъния. Неговата държавичка Влахия била разположена на левия бряг на Долен Дунав, притисната между голямото Кралство Унгария, което го смятало за свой васал, и нарастващата империя на отоманските турци, на които плащал данък. По време на кръстоносния поход от Варна през 1443-4, когато бил още юноша, той бил изпратен като заложник в двора на отоманския султан Мурад II; и содомията, на която бил подложен, може да се счита за най-вероятния психологически източник за по-късните му мании.

Използването на pala, или “заострен кол”, било добре познато на турците като средство за наказание. Но в ръцете на Влад III той се превърнал в инструмент за истински масов терор. В най-изтънчения си вариант, кол тънък като игла, специално заострен и смазан, бил забиван в ректума на жертвата и бил изкарван през устата по такъв начин, че смъртните мъки можели да продължат с дни. Влад III дошъл на власт през 1456 г., само три години след турското завоюване на Константинопол и се възприел като защитник на християнските князе, изправил се срещу неверниците. Смята се, че една експедиция през Дунав му донесла 23 883 пленници за набиване на кол, без да се смятат онези, които милостиво били обезглавени или изгорени живи. У дома царуването му започнало с масово избиване на влашката аристокрация, може би двадесет хиляди мъже, жени и деца били набити на колове -цяла гора под прозореца на замъка му1.

Арестуването и затварянето на Дракула от Матиаш Корвин, крал на Унгария, довело през 1463 г. до публикуването във Виена на германска версия за злодеянията му, Geschichte Dracole Wayde, която станала основа за цялата последвала литература. Руската версия, създадена през 1488 г., определено е била позната на Иван Грозни, който, изглежда, се е възползвал от нея. Нейните страници служат, за да ни напомнят за странната връзка между религиозния фанатизъм и патологичната жестокост, която продължила да съществува упорито и на Изток, и на Запад. Аналите на Испанската Инквизиция или на Марианските гонения в Англия, както са разказани в “Book of Martyrs” | на Джон Фокс (1563), принадлежат към същия гаден жанр, както и ужасите на влашкия вампир княз2. [LUDI| [TORMENTA]

♦ Книгата на мъчениците” - Б. пр.

Еничарите настъпваха много бързо, не се втурваха диво… а запазваха своите редици в пълен ред, неразкъсани от метателните оръжия на врага. Военната музика, която ги окуражаваше, бе ше толкова силна, че звукът можеше да се чуе между рева на оръдията отдясно, отвъд Босфо ра. Самият Мехмед ги водеше през рова и застана там, крещейки насърчения… Вълна след въл на от тези свежи, великолепни и солидно въоръжени мъже се втурваше нагоре по оградата, зг да разбие бъчвите с пръст, прекарани през нея, да насече гредите, които я подкрепяха, да опре стълбите си на нея… всяка вълна без паника даваше път на следващата38.

**

ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА

467

Точно преди изгрев-слънце Джустиниани бил улучен от оръдеен изстрел в бронята на гърдите си и се оттеглил, облян в кръв. Един гигантски еничар на име Хасан бил убит, след като се покачил върху оградата; но той показал, че това е възможно. Малката вратичка била оставена отворена от отстъпващите гърци и турците се втурнали вътре. Императорът, свален от своята бяла арабска кобила, се хвърлил в битката и изчезнал.

Константинопол бил плячкосан. Последвало голямо клане и изнасилване.

“Св. София”, била превърната в джамия:

Muezzin бе възкачен върху най-високата кула и бе обявен ezan, или публична покана… Имамът проповядваше; а Мохамед Втори изпълни namaz за благодарност на големия олтар, където християнските тайнства толкова скоро бяха изпълнявани пред последния от Цезарите. От “Св. София” той продължи към величествената, но опустяла къща на стоте наследници на великия Константин… Едно меланхолично отражение на превратностите на човешкото величие насила изплуваше в ума, а той повтори едно елегантно двустишие от персийската поезия. “Паякът е изплел своята паяжина в Императорския дворец, а кукумявката е изпяла своята будна песен върху кулите на Афразиаб”37.

Римската империя престанала да съществува.

В хода на своето завоюване на Източното Средиземноморие отоманските турци постепенно наложили условията за търговия в региона, контролирайки маршрутите, които свързвали Европа с Левант и Индия. На практика турците били толерантни към християнските търговци и неохотата на Венеция и Генуа да помогнат на Константинопол може да се обясни само с доходната търговия, която вече развивали в отоманските територии. Но съвременниците далеч от бойното поле може би са преценили ситуацията различно; и възходът на отоманците традиционно се свързва с опитите на християнските лидери на запад, водени от Португалия, да открият нов маршрут към Индия. Разбира се, португалците може да не са били приемани с отворени обятия както от венецианците, така и от турците или пък са били привлечени от съблазънта, която тогава представлявали африканските роби и красивите острови.

Във всеки случай в продължение на четиридесет години принц Енрике от Португалия (1394-1460), известен като Мореплавателя, изпращал експедиция след експедиция надолу към западното крайбрежие на Африка по примера на по-ранните арабски пътешественици. Неговите кораби открили Порто Санто (1419), Мадейра (1420), Ка-бо Бланко (1441) и Кабо Верде (1446). Съдбата на Канарските острови, където местното население гуанче било изтребено по времето на испанското управление, възбуждала инстинктите за по-късната европейска колонизация. През 1437 г. бил основан Колониалният и морски институт в Сагрес, пръв по рода си. До 1471 г. португалците били достатьчно силни, за да завземат Танжер от маврите. През 1486 г., плавайки от португалските селища на Златния бряг, Бартоломео Диас заобиколил Cabo Tormentoso, по-късно преименуван на нос Добра надежда. През 1497 г. Вашку да Гама завършил безпрепятствено пътешествието си от Лисабон до Каликут, като по този начин заобиколил отоманската сфера, [goncalvez]

В съседна Испания същата тази епоха била увенчана с един прочут политически съюз. Двете съперничещи си кралства Кастилия и Арагон дълго смекчавали сво-

468