Европа.История

EIRIK

Някъде преди 1075 г. крал Свен Улфисон, племенник на Кнут Велики, приел един човек на име Аудун, който плавал от Гренландия до Дания, за да му подари полярна мечка. Епизодът се припомня в сагата, наречена “Историята на Аудун”. Скоро след това кралят приел един германски свещеник, Адам от Бремен, който събирал информация за своята монументална история на Хамбургската архиепископия, под чиято юрисдикция по-късно попаднала Скандинавия. Според Адам кралят му казал, “че има друг остров в онзи океан, който е открит от мнозина и е наречен Vinland, защото там лозите растат диви и дават отлично вино, и нещо повече, саморасло зърно расте там в изобилие”1.Това е най-ранното европейско споменаване на Северна Америка. Археологически доказателства, особено от Нюфаундленд, потвърждават факта, че норвежците наистина са основали селища отвъд океана2.

Изследването на “Леденото море” продължило няколко века. Исландия била известна на ирландците през VIII век. Норвежкото заселване започнало около 870 г. Гренландия била известна някъде осемдесет години преди там да отидат първите колонисти, около 985-6 г., датата, която също така се дава за първото зърване на “Винланд”3.

Централната фигура в изследванията бил авантюристът Ерик Червеният (около 940-1002). Ерик напуснал дома си в Иаедерен в Норвегия след поредица от убийства; но после започнал вражда в Исландия, когато робите му предизвикали свличане на почвата, за да разрушат фермата на съседа му. Обявен извън закона от Исландското събрание в Торнес, той отплавал, за да намери колония на западния бряг на острова, “който нарекъл Greenland, за да може и други да се изкушат да отидат там.”* Това било петнадесет години преди Исландия да приеме официално християнството през 1000 г. сл. Хр. По-малкият син на Ерик, Лейф Ериксон “Късметлията”, продължил да плава от Гренландия около 1001 г., за да провери свидетелствата за земя на запад, и се върнал с описание на Helluland (“Плочес-та земя”, вероятно Бафинова земя), Markland (“Горска земя”, вероятно Лабрадор) и неуловимата Vinland, “Земята на гроздето”. Тиркир Германецът, член на екипажа на Лейф, открил лозите; а Торфин Карлсефни, богатият втори съпруг на снахата на Ерик, Гутрид, два пъти организирал експедиции, за да разположи постоянни селища по американския бряг. Незаконната дъщеря на Ерик Фрейдис също посетила Винланд два пъти. За първия път се говори, че отблъснала индианска атака, като разголила гърдите си. Втория път избила всичките си другари. През есента на 1009 г. Гутрид, съпругата на Карлсефни и вдовица на по-големия син на Ерик, Торстен, родила във Винланд момче, наречено Снори, първият евро-американец.

Точното местоположение на Винланд причинява безкрайни главоболия на учените. Сега консенсусът се намира между Нюфаундленд и едно място в L’Anseaux-Meadows. Vinber или винарките, открити от Тиркир, може да са били диви червени боровинки, а самораслата пшеница - диворастяща трева от дюните. Темата е произвела много “Скандинавщини”. Сред сензациите човек трябва да изброи руническия надпис от Ml или 1001 г. сл. Хр., издълбан от някой шегаджия върху голям валчест камък в лозето на Марта през 1920 г., и Йейл ската карта на Винланд, произведена през 1965 г.4

* Greenland - букв. Зелена земя - Б. пр.

т

СРЕДНОВЕКОВИЕТО

349

Главните извори си остават норвежките саги, особено “Гренландската сага” (около 1190), “Сагата на Ерик” (около 1260) и “Islandingabdk” (около 1127), история на исландци-те, поръчана от един епископ, който бил правнук на Снори Карсефнисон5.

С изключение на Исландия, далечните норвежки колонии не просъществували дълго, Винланд била изоставена след няколко десетилетия. Гренландия, някога просперираща заради търговията със зъби от моржове, кожи и снежни соколи, западнала през XIV век. Рахитът и лошият климат взели своите жертви. Последният кораб от Гренландия достигнал до Исландия през 1410 г. “Последният норвежки гренландец умря известно време след това, неопят, без ковчег и неизвестен”6. Замръзналите му останки, или останките на последните му другари, били открити край гренландското крайбрежие през 1586 г. от елизабетин-ския изследовател Джон Дейвис (1550-1605). Като Ерик Червения и Лейф Ериксон точно 600 години преди това, Дейвис плавал към далечния северозапад в търсене на късмета си в мистериозните земи отвъд “Големия пролив”7.

През този дълъг втори етап на покръстване Гръцката и Латинската църква съществували заедно в състояние на напрегнато разделение. Помежду им нямало почти никакво съдействие; но нямало и официален развод. В средата на XI век обаче точката на разделянето била достигната. В Константинопол патриарх Михаил, издигнат през 1043 г., влязъл в спор с византийския управител на Южна Италия. По време на този спор той затворил всички латински църкви в столицата и писал до латинските епископи, порицавайки техните разколнически практики, особено това, че използвали незаквасен хляб за причастие. В същото време римското папство преживяло пет драматични години под управлението на Лъв IX (1049-54), по-рано Бруно фон Егисхайм, епископ на Тул и братовчед на германския император. Папа Лъв бил подтикван от силната вяра в своята собствена мисия и не бил по-склонен да търпи дребнавостта на гръцкия патриарх, отколкото да толерира злоупотребите на епископите и кралете на запад. През януари 1054 г. той изпратил мисия в Константинопол под ръководството на кардинал Хумберт де Мойенмоутиер и им наредил да се сдобият с потвърждение на неговите претенции за папско върховенство. Не е изненадващо, че последвала беда. Патриархът отказал да признае правомощията на легатите и продължил натиска си, публикувайки агресивен манифест въпреки смъртта на папа Лъв. На 16 юли легатите отговорили, като отлъчили патриарха от Църквата с Папска була, която поставили в светия олтар на самата “Света София”. Обидата била непростима. Синодът на Гръцката църква бил свикан, за да осъди латинската ерес във вярата и практиката и да отлъчи папските легати. Това била точката, от която нямало връщане назад. [MISSA]

350