Европа.История

GOTTHARD

ПРОХОДЪТ Сен Готар е най-краткият коридор през Централните Алпи. Чрез присъединяване към долината на Рюс, която тече на север и се влива в Рейн, и долината на Тичино, която тече на юг и се влива в По, той осигурява най-директната връзка между Южна Германия и Северна Италия. На 2108 м надморска височина той е значително по-нисък от основните си съперници, които остават затворени за продължителни периоди през зимата и при лошо време. (Виж Приложение III, стр. 1225.)

Интересно е, че маршрутът Сен Готар не се е превърнал в главна артерия до късни времена. Той не е бил разработен от римляните, които предпочитали по-западните проходи, особено Големия Сен Бернар, Mons Jovis. Проблемът се крие в късия участък от долината на Горен Рюс, който само на някакви си три мили на север от съвременния Андермат влиза в стръмен скалист каньон. Тази Шоленска клисура, чийто горен вход е ограден от отвесни скали, била достатъчна, за да възпрепятства цялото движение, докато не били започнати крупни инженерни работи. Те започнали някъде през 1200 г. сл. Хр. Над входа към клисурата се прострял великолепният свод на Дяволския мост, чиято висока конструкция е била построена не по-лесно от свода на някоя готическа катедрала. В най-високия проход на дефилето, в скалата, били изсечени каменни стълби, известни като scaliones или Schollen заедно с подпорите за дървените платформи, които били окачени покрай надвисналите части. Става ясно, че до 1300 г. сл. Хр., когато странноприемницата на върха била кръстена на свети Готар, епископ на далечния Хилдешайм, потокът от пътници е станал постоянен и редовен.

В продължение на почти 600 лета от юни до септември пътят Сен Готар се превръща в главен европейски маршрут север-юг. От Алтдорф в началото на езерото Люцерн до Биаска в началото на Левантия потокът от поклонници, търговци и войници се изправял пред трудно катерене на четири-пет етапа. Южният подход, през зловещата Valle Tremola, или “Долината на треперенето”, находище на прозрачен минерал, наречен тремолит, едва ли е по-малко страшен от Дяволския мост. Криволичещата на зигзаг пътека можела да бъде покорена само от товарни мулета, носилки и от пешеходци. Преди разширяването на пътя през 1830 г. единственият човек, прекосил прохода с превозно средство на колела, бил англичанинът Чарлз Гревил, който спечелил облог през 1775 г., като платил на екип от швейцарски водачи да носят файтона му на рамене по целия път.

Откриването на Сен Готар имало важни стратегически последствия. То дало особени стимули на швейцарския район Ури, страж на прохода и следователно на цялата Швейцарска конфедерация. Той позволявал на армиите да се придвижват бързо от Германия до Ломбардия и обратно, съоръжение, използвано от множество императори и най-успешно от руснаците на генерал Суворов през 1799 г.

Построяването на железопътната линия Сен Готар през 1882 г. не било по-малко забележително от построяването на пътя Сен Готар. То изисквало главен тунел от 15 км под върха и още 80 по-малки тунела. В известния Pfaffensprung, или “Скокът на свещеника”, над Гошенен влаковете навлизат в спираловидно извиващи се релси, пътувайки надясно, и се появяват на няколко стотин фута по-нависоко, пътувайки наляво. През 1980 г. до железопътния тунел бе построен автотунел с дължина 16,5 км, който предлага шест платна за превоз-

ОКОЛНА СРЕДА И ПРЕДИСТОРИЯ

81

ни средства при всякакво време и през всички сезони. Мотоциклетистите, прегърнали машините си, а самите те, прегърнати от човека на задната седалка, облечен в кожени дрехи, крещят над прохода в продължение на минути.

Съвременните пътници, които спират край Дяволския мост, могат да видят странен паметник, построен в скалата под модерния виадукт. Надписът, който е на кирилица, може да се преведе така: на ДОБЛЕСТНИТЕ другари на фелдмаршал граф суворов-римински, ПРИНЦ НА ИТАЛИЯ, КОИТО ИЗГУБИХА ЖИВОТА СИ ПО ВРЕМЕ НА МАРША ПРЕЗ АЛПИТЕ В 1799 Г2 Издигнат по случай стогодишнината от този марш, той е подходящ спомен както за единството на Европа, така и за величието на нейните планини.

диземноморие (Левант) и Африка, Средиземно море се превръща в район на постоянни политически разделения. Морските и търговските сили като Венеция били неспособни да обединят цялото. Европейските сили през XIX век основали колонии от Сирия до Мароко; но техните съперници им попречили да разрушат най-важния мюсюлмански бастион в Турция и така да наложат една обща хегемония.

Политическото разединение може да обясни добре някои от културните сходства, които присъстват упорито по държавните граници край Средиземно море. Една дълбоко вкоренена черта се открива в съществуването на “паралелни власти” като мафията в Южна Италия, която не се поддава на никакви усилия да бъде унищожена7. През по-голям период от писмената история народите, населяващи северните брегове на Средиземно море, са надминавали по брой северните си съседи в съотношение поне две към едно и следователно са играли господстваща роля. Демографската експлозия в Северна Африка обещава да обърка традиционния баланс. Във всеки случай “Средиземноморските земи” никога не са се ограничавали до страните, граничещи непосредствено с брега. В Европа Средиземноморският вододел лежи далеч на север, включвайки Бавария, Трансилвания и Украйна. Никоя сила или култура, дори Рим, не е обединила всички тези земи.

Подобни модели се наблюдават в историята на други европейски затворени морета - на Балтийско и Черно море. Балтийско море добива значение сравнително късно. През времената на Ханзата то е фокус за германската търговска експанзия, а през XVII век - на шведските надежди за слава. Но нито една самостоятелна балтийска сила не е достигнала до старата си мечта за dominium maris. Поради германското, шведското, датското, полското и руското съперничество Балтийският регион е разединен и до ден днешен8, [hansa]

Черно море - първоначално известно като Axenos, или “Негостоприемно”, а по-късно като Euxine, или “Гостоприемно”, а после като Понтус - е сиамски близнак на Средиземно море. То е минало през фази на гръцка, римска, византийска и отоманска доминация. Но и тук нарастващата първостепенна сухопътна сила на Русия води до продължителни разделения. До 90-те години на XX век Съветският съюз и неговите сателити се изправяха срещу южния фланг на НАТО в Турция през враждебни води. По-сериозен може би е фактът, че в по-голямата част от Черно море се наблюдава недостиг на кислород - тоест то е толкова наситено с водороден сулфит (H2S), че “неговите дълбини представляват най-голямата маса от лишена от живот вода на света”.

6. Европа

82