Европа.История

PARNASSE

ПРЕЗ лятото на 1835 г. една пътуваща група, която включвала унгарския пианист Ференц Лист и френската писателка Жорж Санд, се регистрирала в хотел “Де л’Юнион” в Женева. Техните бележки в хотелския регистър говорели много за доброто им чувство за хумор и за възгледите на тяхното романтическо поколение:

Място на раждане Местожителство Занятие Произход Крайна цел Дата на паспорта Издаден от

Лист

Парнас

Санд

Европа

Природата

Музикант-философ

Съмнение

Истината

Бог

Небесата Безкрайност Общественото мнение1

През 1835 г. идеята за “Европа” едва ли е била по-малко фантастична от тази за “Парнас”.

Йозеф, Фрайер фон Айхендорф (1788-1857), изброява своите любими теми за Lust (желание), Heimat (родина) и Waldeinsamkeit (горска самота) в своята родна Силезия:

In einem kühlen Grunde Da geht ein Mühlenrad,

Mein’ Liebste ist verschwunden, Die dort gewöhnet hat…

Sie hat mir Treu’ versprochen, Gab mir ein’n Ring dabei,

Sie hat die Treu gebrochen, Mein Ringlein sprang entzwei.

Hör’ ich das Mühlrad gehen: Ich weiss nicht, was ich will -Ich möcht’ am liebsten sterben, Da wär’s auf einmal stilll

В хладна и сенчеста котловина Старото мелнично колело се върти. Но моята любима си е тръгнала От там където някога живееше.

Тя обеща да бъде истинската ми любов, И подпечата това с пръстен.

Сега всичките й клетви са нарушени,

И разбит е пръстенът.

Когато слушам мелничното колело,

Аз нямам мисъл и воля.

Най-доброто е да умра

Защото тогава всичко ще е спокойно.13

А Юлиуш Словацки (1809-49), напрегнат и красноречив, възхвалявал екзалтирания вътрешен живот:

Кю тоддс луЬгас, уууЬга! гагглаэ! боти, втагбо па зкаюсЛ оба, тесЛш иггне Браб дбу 2гепюе сгеплюпе об дготи I э^сбас ^к szatanбw w вовеп эгигше.

(Който и да е, ако има избор, вместо дома, би избрал/ орлово гнездо на скалите, стига да знае как/ да спи, макар че очите му може да се зачервят от светкавицата,/ и да слуша стона на духовете сред мърморенето на боровете.)14

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

793

(ЗЕЦШАТЮ

НА 14 юли 1865 г. един млад английски илюстратор и планинар, Едуард Уимпър, се изкачил на Матерхорн, или Монте Червино, при седмия си опит. По пътя надолу от 4440-метровата скална пирамида, която се извисява над Зермат, четирима от групата на Уимпър паднали, за да намерят смъртта си1.

Това в никакъв случай не било първото алпинистко изкачване. Мон Блан бил изкачен от Фердинанд де Сюсюр през 1799 г. Но трагичното постижение на Уимпър рекламирало един нов вид алпинизъм и подчертало променящото се отношение към отмората. Спортът вече не бил резервиран за задоволения и разполагащ със свободно време елит. Той не се ограничавал и до традиционните занимания с лов, стрелба, риболов, езда, мореплаване и Голямата обиколка. Всички европейци търсели нови спортове, нови предизвикателства и нови източници за поддържане на физическата си форма.

Преди по-малко от две години, на 26 октомври 1863 г., в “Таверната на франкмасоните” в Лондон била основана Футболната асоциация. Целта била да се стандартизират футболните правила и да се осигури рамката за организирани състезания. (Представители с други идеи за играта се отделили, за да учредят Ръгби съюза.) Скоро се появили и професионалните клубове; а Английската футболна лига била създадена през 1888 г.2

Футболът от варианта на ФА “сокър” се разпространил бързо на Континента. До края на века той се утвърдил като най-популярния европейски спорт и най-честото забавление за зрителите. Международната федерация на футболните асоциации (ПЕА) била учредена в Париж през май 1904 г. от представители на Австрия, Белгия, Дания, Англия, Финландия, Франция, Германия, Унгария, Италия, Нидерландия, Норвегия, Швеция и Швейцария. Това била най-егалитарната от всички игри. Както гласи старата поговорка: “Всички са другари във футбола.” 3

С времето Романтизмът реагирал срещу собствения си главоломен успех. Реакцията възприела формата на възраждане на идеите на класицизма; накратко, на неокласицизма. След това съживените тенденции останали основни влияния през целия век. Тяхното съперничество било особено очевидно в архитектурата. Съперничещи си железопътни компании щели да построят своите крайни гари в контрастни стилове: Лондон и “Норт Уестърн” построили гара Юстън в елегантен класически стил; “Мидланд Рейлуей” построила съседната гара Сейнт Панкрас в пищна неоготика.

Класицистично-романтическата смесица била особено плодотворна в литературата. Тримата гиганти на епохата Александър Пушкин (1799-1837), Адам Мицкевич (1798-1855) и Й. В. Гьоте не се поддават лесно на класификация точно защото техните творби разтапят класическите и романтическите елементи в едно неделимо цяло. Техните шедьоври - “Евгений Онегин” (1832), “Пан Тадеуш“ (1834) и “Фауст” (1808-32) били романи в стихове или драми в стихове, завършени почти по едно и също време. Тяхното върховно майсторство на езика в един критичен момент, когато грамотността се разпространявала бързо, дало на авторите им статуса на национални бардове, превръщайки техните стихове и фрази в интегрална част от ежедневното общуване.

794