Европа.История

KEELHAUL

През февруари 1945 г. майор Денис Хиле, офицер от Британската осма армия в Италия, получил командването на лагер за военнопленници край Таренто, в който имало 8000 мъже от 162-ра туркменска пехотна дивизия, класифицирани като “репатрирани”. Неговите повереници били записани в наборните списъци на Червената армия, били пленени на Източния фронт от германците и изстрадали глад и канибализъм под арест, преди да постъпят като доброволци на служба във Вермахта. След като отплавал с тях за Одеса, където били транспортирани според условията на Съглашението от Ялта, майорът не се съмнявал, че всички подобни съветски репатрирани се изпращат у дома, за да бъдат убити1.

В следващите си задачи Хипс постоянно се изправял срещу вековната дилема на войника, чиято съвест не е съвместима с неговите заповеди. В случая с SS Fede, които се опитвали да заминат от Ла Специя за Палестина с нелегален товар от еврейски емигранти, той посъветвал началниците си, че заповедта, с която им било позволено да отплават, трябва да бъде отменена — и те го направили. “Исках да угася малко от омразата, преди да се е разраснала в пожар”2.

По време на Операция “Кийлхаул” (1946—7) Хилс получил 498 бивши съветски военнопленници за пресяване в лагера Риционе. Неговите заповеди били да репатрира в СССР (1) всички хора, заловени в германски униформи, (2) всички бивши войници от Червената армия и (3) всички хора, които са помагали на врага. Измисляйки фалшиви категории като “паравоенни” и насърчавайки лично хората да избягат, той намалил броя на репатрираните до 180. Когато тръгнали, руският водач на групата му казал: “Значи ти ни изпращаш на смърт… Демокрацията ни разочарова.” “Вие сте жертвите, отговорил Хилс, сега другите ще бъдат в безопасност”3.

В случая с украинците от Галицийската дивизия на Waffen-SS, заловени в Римини, майор Хилс бил един от няколкото британски офицери, които лично отхвърлили исканията на Съветската комиейя за репатриране. Когато дивизията била помилвана, той получил писмо от командира й, който му благодарил “за вашата високохуманна работа… в защита на принципите, в името на които започна Втората световна война”4. Според международното право галицийците били полски, а не съветски граждани.

Хилс признал, че е “заобиколил правилата”5. Скоро след това той бил съден от военен съд и понижен в чин по обвинение в неподобаващо поведение, след като бил хванат да прави акробатически номера на градския площад в Триест.

Съюзническата политика за насилствено репатриране на голям брой мъже, жени и деца за избиване от Сталин и Тито беше наречена военно престъпление. В долината Драу в Австрия, където през юни 1945 г. британските войски употребили насилие, за да подберат тъй наречената Казашка бригада и близките им, те провокирали масови самоубийства. Но това останало добре скрито, докато докладът, написан от майор Хилс, не излязъл на бял свят в САЩ през 1973 г. и докато не били отворени британските архиви. Солженицин нарекъл това “Последната тайна”. Тя станала известна на широката публика чрез книгите, публикувани тридесет-четиридесет години след събитието6.

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

1049

По-наскоро, необичаен процес за клевета присъди глоба от 1,5 милиона лири срещу граф Николай Толстой, автор на “Министърът и кланетата”, който написал за официална британска конспирация и прикриването на истината. Ищецът не бил министърът, обвинен в това, че е наредил предаването на казаците, а един британски офицер, който, изправен срещу същия проблем като Хилс, преследвал различна политика. Той не получил и пени от глобата, тъй като ответниците продължават да се борят в европейските съдилища7.

Личната отговорност както винаги е трудна за доказване. Но моралният принцип е недвусмислен. Ако “изпълнението на заповеди” не можа да защити Адолф Айхман, то не може да защити и съюзническите офицери.

Шест седмици по-късно, в Потсдам, от 17 юли до 2 август, Голямата тройка се срещнала за последен път. От военновременните лидери оцелял само Сталин, изпълнен с подозрения, че капиталистическите сили може да се обърнат срещу него. Противно на всички предвиждания, Чърчил бил победен в британските следвоенни избори и заместен по средата на конференцията от социалиста Клемент Атли. Рузвелт починал преди падането на Германия; той бил наследен от своя практичен вицепрезидент Хари Труман. Различията помежду им били толкова големи, че първоначалната идея за организиране на мирна конференция била заложена на карта. Когато Труман уредил да бъде направено мелодраматичното изявление за успешното изпитание на американската атомна бомба, Сталин дори не премигнал.

И така Потсдам се придържал към практическите проблеми. В Германия щял да бъде настанен междусъюзнически съвет, който да координира управлението на четирите окупационни зони. Австрия щяла да възстанови своята независимост, франция щяла да си получи обратно Елзас и Лотарингия, а Чехословакия - Судетите. Полша щяла да получи граница по линията Одер-Найзее, независимо дали поляците искали, или не искали това. Всички германци, живеещи на изток от новите граници, щели да бъдат прогонени. Всички нацистки лидери, които попаднали в мрежата на съюзниците, щели да бъдат изправени пред Международен трибунал за военните престъпления. Освен това съюзниците имали съвсем малко точки, по които да постигнат съгласие; и те не се опитали.

До това време процесите на реконструкция и забравяне били в пълен ход;

След всяка война някой трябва да почисти.

Защото нещата няма да намерят правилното си място, своето собствено място.

Някой трябва да изхвърли

отломките отстрани на пътя,

така че каруците, натъпкани догоре с трупове,

да могат да минат.

1050

ТЕМЕВ(1АЕ

Това съвсем не е фотогенично; и отнема години.

Всички фотоапарати са изчезнали към други войни.

Онези, които знаят

за какво е всичко това,

трябва да направят път за онези,

които знаят малко или по-малко от малко,

или просто нищо1“.

Петък, 19 октомври 1945 г., Нюрнбергт. Градът бил окупиран от американската армия. Един американски полковник приел командването на градския затвор, който се намирал непосредствено зад Двореца на правосъдието на фюрерщрасе. От 24 изброени поименно обвиняеми в “Процеса за големите германски военнопрестъпници”, 21 били заключени в техните килии. Това бил денят, когато те трябвало да изслушат обвиненията срещу себе си.

Задачата да прочете обвиненията се паднала на млад британски майор, бивш военнопленник, който говорел свободно немски. Когато влязъл в блока с килиите малко преди 2 часа по обяд, той видял три реда килии, всяка с малко прозорче с решетки на вратата. Пред всяка врата стоял пазач и надзъртал през решетката. Откритите балкони на горните етажи били покрити с телена мрежа. Двадесет и вторият обвиняем наскоро се самоубил. Дванадесет души щели да станат свидетели на събитието. Майорът бил въведен в блока от коменданта на затвора и от един главен сержант, който носел ключовете. Зад тях вървял генералният секретар на Международния военен трибунал със своя преводач, двама американски войници, носещи документите, един офицер от американската служба за сигурност, психологът на затвора с тетрадка в ръка и лютеранският свещеник на затвора. Шепа “снежинки” - американски военни полицаи с техните характерни бели каски - вървели най-отзад.

Обвиненията, наскоро преведени от английски на немски, били обемисти документи. На корицата пишело: “Съединените Американски Щати, френската Република, Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия и Съюзът на Съветските Социалистически Републики срещу…”; следвала колона от 24 имена, оглавявана от името на Гьоринг. Имало четири точки - съвместна конспирация, престъпления срещу мира, военни престъпления, престъпления срещу човечеството. Всеки от обвиняемите щял да получи по две копия, които подчертавали както общите обвинения, така и отделните точки, по които е обвинен самият той. Англо-американската практика изисквала обвиненията да бъдат предявени лично.

Младият майор, макар и завършил право, нямал особен опит в подобни задължения. Когато видял телената мрежа, мислите му се върнали към един от неговите бойни другари, белгийски пилот, пленен от Гестапо, който скочил към смъртта си от точно такъв балкон в затвора в Сюрезен. Макар че вече бил работил за Трибунала в продължение на няколко месеца, майорът току-що бил пристигнал в Нюрнберг и никога не се бил срещал със затворниците очи в очи:

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

1051

Л - Люксембург Б-Белгия С-Саарламд Д-Дания

Територии, присъединени към Райха 1939-40 “Судети’, присъединени към Райха 1938

Карта 27. Следвоенна Германия след 1945 г.

1052

НЕМЕЕШЕ

“Гюг^диа/високия прозорец а други? кран на затвора Охирагювааднота стълба кщ горнкте редове с килии се виждаше като силует срещу яркото есенно слънце. Беше се възшр* ла онази вечна тишина, само застрашителният звук на ключовете…

Тишината продължи, докато стигнахме до килията в края на редицата. Дежургият пазач ни поздрави. Забелязах, че е въоръжен с револвер и палка… Тъй като килиите не бяха заключени, аз се вмъкнах, за да се срещна [със затворника, който] се изправи нестабилно на краха..

Бях изненадан да чуя гласа си:

-Хермаи Вилхелм Гьорим?

- Jawohl.

- Аз съм майор Нийви, офицерът, назначен от Международния военен трибунал да ви връчи колие от обвинителния акт, в който вие сте назован като обвиняем.

Гьоринг се намръщи, заприлича на гангстер от филмите, докато тълкуваше думите. Аз му подадох копие от обвинителния акт, което той пое мълчаливо. Изслуша ме, когато казах:

- Също така бях помолен да ви обясня Член 16 от Устава на Трибунала

беше му предадено копие на немски.

- Погледнете параграф (с). Имате право да се защитавате сам пред трибунала или да използвате помощта на адвокат.

Думите ми бяха правилни и точни. Гьоринг изглеждаше сериозен и потиснат, когато направих пауза

- И така - започна той..,

- Можете да си наемете адвокат по ваш избор или трибуналът може да ви го назначи.

Беше очевидно, че Гьоринг не разбра… После каза:

-Аз не познавам адвокати. Нямам нищо общо с тях…

- Мисля, че е най-добре да бъдете представляван от някого…

Той сви рамене.

- Всичко това ми се струва доста безнадеждно. Трябва да прочета този обвинителен акт много внимателно, но не виждам как той може да има някаква правна основа…

Няколко часа след като излязох от килията на Гьоринг, доктор Джилбърт, психологът на затвора, го помолил за подпис върху копието от обвинителния акт. Гьоринг подписал.

- Победителят винаги ще бъде съдия, а победеният - обвиняем124.

По този начин фундаменталната дилема на Нюрнбергските процеси намерила своя израз още преди да започнат самите процеси.

Европа през есента на 1945 г. функционирала на най-ниското ниво на съществуване. Победилите съюзници си поделили Германия на четири окупационни зони и се борели да поддържат обединен фронт. Западните страни, освободени от англо-американ-ците - Франция, Италия, Белгия, Холандия, - поемали пътя на своето следвоенно съществуване. Източните страни, освободени от Съветите, откривали, че това освобождение се превръща в нова форма на потисничество. Великобритания, единствената воюваща страна, която избегнала окупацията, наскоро си избрала социалистическо правителство, което разбирало, че победата не е гаранция срещу видимото понижаване на статуса. Нямало нито една държава в Европа, както САЩ, която да е завършила войната като победителка и невредима. Шепа неутрални държави, от Испания до Швеция, били свободни да упражнят истинската си независимост до известна степен.

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

1053

Няколко страни вече организирали процеси, за да накажат военните деяния, които сега се считали за престъпни. В Осло Куизлинг бил осъден и екзекутиран през септември; в Париж Лавал изтърпял върховното наказание на 9 октомври. В Москва процесът срещу полските нелегални лидери бил проведен през юни; общественото мнение на запад не било напълно убедено дали обвиняемите в това дело са фашисти или колаборационисти, или героични съюзници, чието единствено престъпление било да се сражават за независимост на своята родина. Западните правителства предпочели да приложат таен натиск за по-снизходителни присъди, но да не изразят публичен протест.

Нюрнберг (Нюремберг), един от най-древните градове в Германия и един от най-германските градове, бил превърнат в море от руини, след като бил подложен на единадесет масирани бомбени рейда. После, когато две SS дивизии решили да го превърнат в своя последна позиция, той бил обстрелван безмилостно от американската артилерия. Дом на средновековните Майстер-зингери и Танхойзер, на Албрехт Дю-рер и Вайт Щос, през предишния век той бил избран за дом на Германския музей, великолепна колекция от германско национално изкуство и история. През 30-те години бил избран за сборище на най-драматичните нацистки митинги на Хитлер. Този път бил избран за процесите, отчасти заради своята символика и отчасти заради внушителния си Дворец на правосъдието, който като по чудо оцелял от бомбардировките. Да се организира процесът в Нюрнберг, означавало да се наблегне върху мнението на съюзниците, че коренът на германското зло не лежи в пруския милитаризъм (а това било мнението през 1918 r.), а в самото естество на германската национална идентичност. фонът за процеса като че ли трябвало да даде един урок по история, далеч по-дълбок от престъпленията на отделните обвиняеми.

Специалният принос на Нюрнберг към процеса обаче може да се намери в личност на обвиняем №8, Юлиус Щрайхер (род. 1885), който управлявал града като нацистки гаулайтер от 1933 до 1940 г. Той излежавал втората си присъда в килиите зад Двореца на правосъдието, след като веднъж бил арестуван за сексуален тормоз над млад затворник по време на едно от официалните си посещения. Щрайхер бил досаден сексуален перверзник, както неговите тъмничари успели да забележат. Той ненавиждал евреите, като бил специалист в свързването на секса с антисемитизма. В рвоя кръстоносен поход срещу “расовото замърсяване” изобретил фалшива биохимическа теория, според която белтъкът от еврейската семенна течност можел завинаги да “инфектира” всяка жена, която имала контакт с евреин. Като редактор на Der Stürmer той водил постоянна кампания за защита на германските девойки от еврейските прелъстители - кауза, на която придал псевдонаучно прикритие в списанието Deutsche Volksgesundheit aus Blut und Boden. Той бил главният подстрекател на Нюрнбергските закони, които забранявали сексуалните сношения в Германия между евреи и неевреи. През 1938 г., по време на Kristallnacht, Щрайхер изнесъл реч, насърчавайки бунтарите да последват славния пример на средновековните погроми, които били извършени в града. Като стар кадър на NSDAP бил един от малкото фашистки лидери, които се обръщали към фюрера на “ти”. Но той престъпил границата, когато заявил публично, че дъщерята на Гьоринг била заченала чрез изкуствено осеменяване. Вбесеният райхсмаршал насъскал комисия за разследване, която разкрила такава огромна корупция, че дори самият Хитлер не успял да спаси своя гаулайтер от незабавно уволнение.

1054