Европа.История

IONA

ЕДНА вечер през май 597 г. престарелият св. Колумбан издъхнал върху стълбите на олтара в своята абатска църква на мъничкия, обезлесен хибернийски остров Йона. Той преписвал псалмите и току-що бил преписал стиха от Псалм 34: “Но ония, конто търсят Господа, няма да бъдат в осъдност за никое добро”. Роден в Донегал, той основал много църкви в Ирландия, започвайки с Дери, преди да се установи с дванадесет братя на Innis Druinidh - “Острова на друидите” през 563 г. “Апостолът на Каледония”, който коронясал краля на Далриада в своята островна църква, способствал за експанзията на келтското християнство и на галската цивилизация в Западна Шотландия. Чрез своята мисия в Линдисфарн в Нортумбрия неговата общност посяла семената на християнството и в Северна Англия. Той починал през същата година, когато св. Августин от Кентьрбъри установил римската мисия в Кент.

Съдбата на Келтската църква от Йона е поучителна. Тя оцеляла след ужасното викингско нашествие през 806 г., когато игуменът и 68 монаси били избити. Монасите от традицията на св. Колумбан били прогонени около 1200 г., когато Реджиналд, господар на Островите, създал бенедиктински манастир и августински женски манастир на тяхно място. Тези институции вече били мъртви или замиращи, когато през 1560 г. реформираната Шотландска църква премахнала напълно монашеството. Самият остров преминал в ръцете на херцозите Кембъл от Аргил, които през 1899 г. го върнали на Шотландската църква за евентуална реставрация. Реконструираната катедрала била осветена наново през 1905 г. Създадената отново общност от Йона, отдадена на екуменическа работа и молитви, била основана от д-р Джордж Маклиъд през 1938 г. 1 Всяка епоха си има свой собствен вид християнство.

Григорий бил особено загрижен да пригоди езическите практики към християнска употреба.

Ние стигнахме до заключението, че храмовете на идоли… в никакъв случай не трябва да се раз-ррават. Той трябва да разруши идолите, но самите храмове трябва да бъдат наръсени със светена вода, да се поставят олтари и в тях да бъдат затворени реликви… По този начин ние се надяваме, че хората може да изоставят идолопоклонничеството… и да посещават тези места както преди… И тъй като те имат обичай да принасят в жертва на дяволите много волове, нека това да бъде заместено с други тържества… Те вече няма да принасят в жертва на Дявола зверове, но може да ги убиват за храна и за слава на Бога… Ако на хората им бъдат позволени някои светски удоволствия… те с по-голяма готовност ще пожелаят радостите на духа. Защото е невъзможно да бъдат изтрити всички заблуди от упоритите умове само с един удар; а онзи, който иска да се изкачи на върха на планината, той се изкачва стъпка по стъпка…г’

Тази предпазливост несъмнено обяснява крайния успех на мисиите; но тя има предвид един продължителен период, през който тънко забулените езически практики съществували едновременно с бавно развиващото се християнство. Общо казано, Църквата постигнала успех в своята евангелистка мисия, защото успяла да се обърне към “варварската” перспектива. Тя могла да убеди своите покръстени чада, че са-

298