Европа.История

PASHA

ВЕЛИКДЕН е главният празник в християнския календар. Той отбелязва възкресението на Христос от мъртвите. Предхожда се от четиридесетте дни на Великия пост и достига кулминацията си в осемте дни на Страстната седмица, започвайки с Цветница. Достига най-мрачната си точка в часа на Разпъването по обяд на Велики петък само за да избухне в изблик на радост на Третия ден, във Великденското утро, когато Гробът е бил открит празен.

В повечето европейски езици за Великден се използва някой от вариантите на латинската дума Pascha, от иврит - pesach, “пасха”. На испански е Pascua, на френски - Pâques, на уелски - Pasq, на шведски - Pask, на руски и гръцки - Paskha. На немски обаче е Ostern, което е извлечено, както английският еквивалент, от името на древната германска богиня на пролетта Еостро (Остара). От това става очевидно, че християните са адаптирали ранните пролетни фестивали, отбелязващи обновлението на живота след зимата. Те също така приспособили еврейската символика за Пасха, като разпънатият Христос станал “Пасхал-I шит Агнец”.

Разликата в имената също така напомня за древните противоречия за датата на Великден. Онези ранни християни, които следвали практиките на еврейската Пасха, фиксирали Великден на четиринадесетия ден на луната, следващ пролетното равноденствие. През 325 г. консулът на Никея решил, че Великден трябва да се пада в първата неделя след пъл-? иолунието, следващо пролетното равноденствие.

Но въпросът не можел да остане така, тъй като съществували няколко съперничещи си астрономически цикли за изчисляване на слънчевите години и лунните месеци. Първо-иачално голямата обсерватория в Александрия отговаряла за математиката; но скоро се появили важни несъответствия между Латинската и Гръцката църква, както и между различните провинции в рамките на Латинската църква. През 387 г. Великден бил празнуван в Галия на 21 март, в Италия - на 18 април, а в Египет - на 25 април. Последвалите опити за стандартизация успели само частично, но все пак 21 март и 25 април останали крайните ограничения. Православният и католическият Великден никога не са били хармонизирани. Тъй като Великден е подвижен празник, всички други празници в годишния християнски календар, които зависят от него, от Св. Троица (Петдесетница) до Възнесението, трябва да се местят заедно с него1. Великден не се споменава в Библията, с изключение на няколко погрешни превода в английската оторизирана версия от 1613 г., където в Деяния 12:4 Великден се появява на мястото на “Пасха”.

В продължение на две хилядолетия християнският свят е огласявал Великден с триумфални химни за Христовата “победа над Смъртта”. За нехристияните тези химни може ла звучат заплашително. За вярващите те изразяват най-дълбокия смисъл на тяхното съществуване. Древните пеели химна от четвърти век Aurora Lucis rutilât (“Денят наближава със златна светлина”), Finita iam sunt proelia (“Борбата свърши, битката приключи”, или MmePaschali Laudes). Най-добре познатите великденски химни, включително Salve, festa dies (“Добре дошла, щастлива утрин”), Vexilla regis (“Кралските знамена вървят напред”) и Pange lingua gloriosi proelium certaminis (“Възпей, език мой, славната битка”) били композирани от Венантий Фортунатий (около 530-610), някога епископ на Поатие. Най-добрите

224