Европа.История

PESTIS

та линия на Москва, която разделяла славянското православие и се движела неумолимо към създаване на отделна Руска православна църква.

През януари 1493 г. връзките на Москва с Литва били на път да вземат нов обрат. Шест месеца по-рано Казимир Ягелончик, крал на Полша и велик княз на Литва, починал, разделяйки царството си между втория и третия си син. Полското кралство преминало в ръцете на Ян Олбрахт, а Литва - към неженения Александър. (Най-въз-растният син вече бил крал на Бохемия и Унгария.) Иван III видял възможностите. От една страна той подготвял пратеници, които щели да пътуват до Вилно и да започнат преговори, водещи до политически брак между великия княз Александър и дъщерята на Иван Елена. В същото време той поставял условия, които щели да подкопаят предишния modus vivendi на двете държави. За пръв път в историята на Москва той въоръжил своя пратеник с инструкции, изискващи признаването непознатата до тогава титла “государь Всея Руси”- “господар на цяла Рус“49. Това било класическа дипломатическа двойна хватка - едната част очевидно дружелюбна, другата - потенциално враждебна. Иван нарочно въвличал Литва в един ангажимент, който поставял под въпрос бъдещето на всички източни славяни.

За да постигне своето, той направил сензационна демонстрация. Малко преди Коледа арестувал двама литовци, които работели в московския Кремъл. Обвинил ги в заговор за отравянето му. Обвиненията срещу Ян Лукхомски и Мачей Поляка не звучали много правдоподобно; но тяхната вина или невинност едва ли имала някакво значение. Те били затворени в открита клетка върху замръзналата река Москва, за да може целият свят да ги види; и в навечерието на заминаването на Ивановите пратеници към Литва, били изгорени живи в клетката50. Когато ледът се стопил отсилна-та горещина на огъня, а тежката желязна клетка потънала във водата, завличайки овъглените си обитатели надолу със съскане и пара, човек можел добре да си представи, че е казано нещо за политическото бъдеще на Литва.

Титлата “господар на цяла Рус” не притежавала голяма основа нито в историята, нито в съвременната реалност. Тя попадала в същата категория, в която попадали и претенциите на английските крале към франция. През 90-те години на XV век, два века и половина след като всички следи от обединената Киевска Рус били заличени, тя имала същата степен на достоверност, на каквато би могъл да се радва френският крал, ако в своята борба с Германската империя се беше обявил за “господар на всички франки”. До това време тя влизала в конфликт с отделната идентичност, която “ругенците” от Литва си били присвоили, за да се разграничат от “руснаците” от Москва. Действително, всичко това изглеждало достатъчно нереално за литовците и те го приели като малка цена, която заплатили за благосклонността на Иван. Те не го знаели, но в този момент приемали идеологическия крайъгълен камък на териториални амбиции, които щели да бъдат преследвани цели 500 години.

Поради това до 1493 г. всички основни елементи от идеологията на “Третия Рим” вече били налице. Съществувал автономен клон на Православната църква, който си търсел император; имало княз, родствено свързан с последния византийски император, който вече се провъзгласил за цар; имало и претенции за господство над цяла Рус. Липсвал само подходящ изкусен идеолог, който да спои тези елементи в нещо като мистична теория, каквато била нужна на една силно теократична държава. Но се намерил и такъв човек.

ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА

481

Филотей от Псков (около 1450-1525) бил учен монах от псковския манастир Еле-азар. Той бил запознат с библейските пророчества на Езра и Данаил, с историческите прецеденти от Сърбия и Второто българско царство, с Манасиевата хроника и с легендата за Белия клобук. Подобно знание не било нещо уникапно. филотей бил необикновен само в желанието си да използва всички тези неща в полза на московските князе. Псков, като Новгород, живеел в страх и трепет от Москва. Повечето монаси били яростни антимосковци. Когато я споменавали в своята Хроника за съня на Навуходоносор или за видението на Данаил с четирите звяра, те били склонни да го правят по начин, който слагал знак за идентичност между Навуходоносор и Москва. Независимо по каква причина, Филотей бил подготвен да обърне материала в полза на Москва. През 1493 г., току-що преминал четиридесетте, той нямал никакъв властови пост в манастира, където по-кьсно щял да управлява като игумен; и все още не бил написал нито едно от публичните си Послания, чрез които щял да стане прочут. Но кипежът в Църквата, който щял да оформи неговите възгледи, вече бил в ход. По-късно филотей щял да стане защитник на тезата за пълно подчинение на всички християни пред царя и за пълно противопоставяне срещу Латинската църква. В своето Послание до наследника на Иван той препоръчва на новия цар да управлява справедливо, защото сега светът влиза в крайната фаза на историята:

И сега аз Ти казвам, грижи се и внимавай, набожни Царю: всичките империи на Християнството са обединени в твоята. Защото два Рима паднаха, а Третият съществува; и няма да има четвърти. Твоята Християнска Империя, според великия теолог, няма да отмре. И, в името на Църквата, словото на благословения Давид ще се изпълни: “тя е моето място за вечен покой”…51

По-кьсно, в своето Послание до Мюнексин, филотей ще сипе огън и жупел “Срещу астролозите и латинците”:

И сега, сама, Светата Вселенска и Апостолическа църква на Изток грее много по-ярко от слънцето във вселената; и само великият православен цар на Рим, като Ной спасен от потопа в своя ковчег, направлява Църквата…“

Тук, двадесет години след смъртта на Иван III, но съвсем определено вдъхновена от неговата политика, била изказана дефинитивната формулировка на една идеология за Църквата и Държавата, която не оставяла място за никакъв компромис.

По-късната руска традиция била да поддържа тезата, че Москва просто е наследила византийската мантия. В действителност, докато византийските форми били запазени, същността на византийския дух била изгубена. Московските интереси нямали интерес да подкрепят вселенските и екуменически идеали на Източното римско християнство. Най-изтъкнатият историк по тези въпроси е описал идеологията на “Третия Рим” като “безвкусен заместител”. “Християнският универсализъм на Византия е бил трансформиран и изопачен в много по-тясната рамка на московския национализъм”53.

Московската теология била смутена през последните години от царуването на Иван III от две свързани помежду си противоречия, които щели да бъдат решени в полза на най-безкомпромисните елементи. Едното противоречие се съсредоточило

31. Европа