Европа.История

PRESS

ПешшашА преса па Иохан Генсфлайх цум Гутенберг, която заработила около 1450 г. в ршиошя град Майнц, не сложила началото на печатарското изкуство. Тя била наследник на древния занаят на китайските дървени блокчета, металните гравирани шити и каменните литографии. Дори и така, тя започнала революция в областта на информационните технология. Като много изобретения, тя създала оригинален процес чрез комбинирането на няколко съществуващи техники, включително тази на римската винена преса, златарското шило и чувствителната хартия. Също така, чрез използването на метални букви, отливани в едни и същи калъпи, тя станала свидетел на първото приложение на “теорията за взаимозаменяемите части” - един от основните принципи на по-кьсната машинка епоха. Тя притежавала неоценимата лекота за набиране на текста на една книга, за редактиране и за коригиране, преди да бъде издадена в хиляди идентични копия.

Гутенберг вероятно се помни най добре заради своите библии с 43 и 36 реда. Но по някакъв начин неговото отпечатване на Calhdicon, или “Книга за универсалното знание”, представлява ио-отличителен крайгьлен камък. Тази енциклопедия била съставена от гену-езеца Джовани Балбо през XIII век. В печатното издание на Гутенберг тя била първата книга със светска литература в масов тираж. Съдържа кратък предговор от издателя:

С помощта на Най-Внодшя, ло чиято шля езиците на младенците стават красноречиви… тази благо-родиа книга беше отпечатана и завършена без помощта на тръстика, перо или писалка, а чрез чудот-вориото съгласие, пропорция и хармония на пресата и буквите в Годината от Въплъщението на Господа 1460, в знатния град Майнц на славната германска нация1.

В периода на incunabula преди 1500 г., когато печатарството още било в пелени, се появили основните романски, курсивен и готически печатарски стилове; и пресите се разпространили бързо в Базел (1466), Рим (1467), Пълзен в Бохемия (1468), Париж (1470), Буда (1473), Краков (1474), Уестминстър (1476) и Цетине в Черна гора (1493). Печатарството стигнало до Москва през 1555 г.

Силата на печатното слово неизбежно засилила страховете на религиозните власти. Следователно Майнц, люлката на пресата, станал и люлка на цензурата. През 1485 г. местният архиепископ-курфюрст помолил градския съвет на близкия Франкфурт на Майн да проучи книгите, които ще бъдат изложени на панаира в Лентен, и да помогне за забраната на опасните публикации. В резултат от това през следващата година курфюрстите от Майнц и Франкфурт създали заедно първата европейска цензорска канцелария. Първият декрет, издаден от франкфуртския цензор срещу печатните книги, забранявал да се превежда Библията на простонароден език2, iindexi

В контраст с християнския свят ислямският наложил тотална забрана върху печатането чак до XIX век. Последствията както за исляма, така и най-общо за разпространяването на знанията, едва ли могат да бъдат преувеличени3.

ограда. Всеки по свой начин се подготвял за следващия рунд в средновековното тьр сене на християнска империя.

ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА

463

След като отоманците обградили Константинопол, християнските лидери били подтикнати да преосмислят лечението на Разкола между Гръцката и Латинската църква. Резултатът бил злополучният Съюз от Флоренция от 1439 г., един от най-жалките епизоди в скандалните анали на християнското разединение. Гърците се обръщали с петиции към Папството в продължение на десетилетия, а венецианският папа Евгений IV (1431-47) най-накрая преценил, че обстоятелствата не търпят отлагане. Разбира се, притиснат неудържимо от реформаторския Събор от Базел, той видял, че закърпваното на отношенията с православието може да засили собствената му позиция. Преговорите, които започнали във ферара през януари 1438 г. и продължили във Флоренция, били водени от папата, от византийския император Йоан VIII Палеолог (упр. 1425-48) и неговия патриарх, и от двадесет и двама епископи, които изоставили своите колеги в Базел, за да присъстват на преговорите. Не е изненадващо, че отчаяните гърци отстъпвали по всички важни въпроси, готови да приемат римските доктрини за папското върховенство, за чистилището, за Причастието и за Г/7/ос/ие. Бил прочистен пътят за възстановяване на единството на Църквата при условията, поставени от папата. В декрета 1аеГапГиг соеН от 6 юли 1439 г. обединението било подпечатано формално. Текстът на обединителната декларация бил прочетен от амвона на “Санта Кро-че” на латински от кардинал Юлиан и на гръцки от архиепископ Висарион от Никея; после двамата духовници се прегърнали символично.

За нещастие никоя от партиите в Съюза в действителност не притежавала средства да го приложи на практика. Папата бил отхвърлен ожесточено от останалите на Събора в Базел, които бързо се захванали да изберат последния от антипапите Феликс V (1439-49). Германските епископи останали настрана. Френските епископи, възгордели се от скорошното постановление на антипапското Догматично утвърждаване от Бруге, клонели към Събора. Опитът да се сложи край на разкола с Константинопол провокирал друг разкол в рамките на самата Римска църква. Православната църква не била по-ентусиазирана. В Константинопол духовниците, които подписали Съюза, били отхвърлени. “Не се нуждаем от никакви латинци, крещяла тълпата. Бог и Светата Дева, които ни спасиха от персийците и арабите, сега ще ни спасят от Мохамед”. В Александрия един синод, събран от източните патриарси, осъдил открито Съюза. В Москва митрополит Исидор се върнал от Флоренция с латински кръст и веднага бил затворен. Неговите епископи се разбунтували срещу “предателството на гърците” и дали ход на избора на нов митрополит, без да се допитат до патриарха на Константинопол. Това било началото на отделната руска Православна традиция.

Отоманците продължавали натиска си. Във Варна, на Черноморското крайбрежие, през 1444 г., отоманският султан Мурад II разбил последния от кръстоносните походи, който папските пари успели да изпратят срещу него. През 1448 г. той сразил последната унгарска експедиция през Дунав. Само в Албания, под ръководството на Скендербег, съпротивата срещу султана продължавала. Слаб, без приятели, но все още непокорен, Константинопол очаквал съдбата си. [\zlad]

финалната обсада на Константинопол започнала на 2 април 1453 г., понеделник, на Великден и продължила осем седмици. Двадесетгодишният султан Мехмед II (упр. 1451-81), красив и потаен, изгарял от нетърпение да атакува, след като бил разочарован като момче, когато неговите планове за кампания срещу стените били отхвърлени. Ергенът император Константин XI Палеолог (упр. 1448-53) все още оптимис-

464