Европа.История

COMBRAY

Европа е пълна с места, загатващи за отминалото време. Но никое от тях не може да се сравни със село Илиер край Шартр. Защото Илиер било мястото, което дари* ло Марсел Пруст с неговите момчешки ваканции и което той щял да пресъздаде в своето съзнание като “Комбре”.

От всички литературни майстори Пруст бил върховният ковач на времето — и следователно писател от специален интерес за историците. Той бил убеден, че миналото никога не умира и може да бъде уловено отново чрез изкуството в най-дълбоките нива на подсъзнателната памет. Следователно един банален епизод, като разчупването на кейк в чаша чай, можел да отключи спомена не само за подобни баналности в миналото, но и за светове на чувствата и преживяванията, с които били свързани по сложен начин.

Поради тази причина Пруст прекарал деветнадесет години, от 1903 до 1922, затворен в една парфюмирана, облицована с корк стая в Париж, изолиран от света, опитвайки се да съживи отново миналото. И многото, което той възкресил, заедно с безбройните мисли и тревоги на неговата младост, щяло да бъде открито в Илиер — “la maison de Tante Léonie”, “la rue de l’Oiseau-Fléche”, “le Parc de Tansonville”, “le côté de chez Swann**:

Това изобщо не са места, където е роден велик човек или където той е умрял и които някой посещава, за да му отдаде почит. Това са местата, от които той се възхищава, които той моли да го дарят с мисъл и които все още стоят на пост над тази мисъл…1

Общо казано, духът на миналото е запазен най-добре в малките романтични музеи. Човек все още може да усети сянката на Чарлз Дикенс в неговата къща на Доути стрийт, Лондон WC1; все още може да навлезе в живота на младия Карл в Марксхауз, запазена от SPD въпреки много трудности в Трир; и все още може да си представи как се протяга върху червеното кадифено канапе на Фройд в неговата къща на Берпцрасе 19 във Виена. Но крайното поклонничество в търсене на изгубеното време може да бъде насочено само към онова много обикновено село в Еуре-е-Лоар, неподходящо преименувано в чест на Пруст “Илиер-Комбре”.

Емската телеграма. Както се оказало, той подготвил събитие, чиито последствия щели да разрушат баланса.

френско-германската война от 1870-1 г., третата от светкавичните войни на Бисмарк, причинила още по-голяма сензация от Садова. Тя била търсена активно от французите, които изгаряли от желание да дадат урок на прусаците. Но те се изправили срещу коалиция от всички германски държави, чиито сили били подобре въоръжени, подобре организирани и подобре ръководени. Военното превъзходство на Франция, което продължавало още от Рокроа през 1643 г., било анулирано за по-малко от два месеца. Първият оръдеен изстрел бил изстрелян церемониално на 1 август 1870 г. от сина на император Наполеон III, извисявайки се над виковете МА Berlin”. След това една мощна германска атака през границата обкръжила основните части от френската армия край Мец. Друга френска армия, отправила се на помощ към Мец начело с императора, се натъкнала право на умело поставената клопка край Седан. Според

874