Европа.История

TENEBRAE

градия на “Сталинския град”. Но те навлизали в началото на клопката. Ден след ден силите на Жуков се промъквали около германските флангове, докато в един внезапен ход фон Паулус най-накрая бил обкръжен. Три месеца отчаяни ръкопашни битки в ледените, опустели руини предшествали капитулацията му на 2 февруари 1943 г. Сталинград струвал живота на милиони. Това била най-мащабната самостоятелна битка в световната история. Непобедимият нацистки колос показал, че може да греши.

Новината за Сталинград профучапа бързо по света, давайки кураж на антина-цистките съпротивителни движения в цяла Европа. Преди Сталинград лидерите на Съпротивата били способни да се впускат само в дребни саботажи или да поддържат нелегални маршрути за бягство на съюзнически пилоти и пленници. След Сталинград те започнали да мечтаят за освобождение.

Съпротивата в Западна Европа била сравнително неусложнена. Подтиквани от излъчванията на ВВС и от нечестната игра на Британската администрация за специални операции (SOE), предани групи от смели мъже и жени планирали саботажи и диверсии, които по-кьсно щели да помогнат на настъплението на съюзническите армии. В Дания, където нацистите се надявали да създадат образцов протекторат, Съпротивата принудила германците да въведат военно положение през август 1943 г. В Норвегия те също се отказали от опита си да управляват чрез профашисткото правителство на Видкун Куислинг. Единствената им доставка на тежка вода от норвежкия хидрозавод била потопена във фиорда Тинзио от норвежки саботьори. В Холандия те били обезпокоявани по-малко, тъй като проникнали в Холандската съпротива с блестящия проект, наречен Englandspiel “Английската игра”. В Белгия, Франция, Италия и Гърция съпротивата била повлияна все посилно от комунистически елементи, френската съпротива се родила след 1942 г., след германската окупация на Зоната Виши, където голям брой патриоти станали maquis. В същото време италианските партизани, чиито достижения били още по-големи, концентрирали своите действия в северната зона, управлявана от Мусолини, когото по-късно заловили и убили.

Но никъде народната съпротива не била по-решителна, отколкото в мъничкия Люксембург. В плебисцита през октомври 1941 г. само 3% от люксембургците гласували за присъединяване към Райха. По-късно те организирали единствената ефективна обща стачка срещу нацисткото управление, докато поддържали непрекъсната кампания на спънки и пропагандни действия.

В Източна Европа Съпротивата била по-проблематична. Германската политика там била далеч по-груба. Въпреки много различните си политически окраски, водещите нелегални формации - демократичната полска Armia Krajowa (Местна армия, АК), недемократичната Украинска въстаническа армия (UPA) и сръбските Четници - били хванати в мъчителен политически капан, в който преследването на национална свобода изисквало съпротива както срещу Хитлер, така и срещу Сталин. Сътрудничеството с настъпващата Червена армия или с комунистическите партизани, които не признавали “буржоазната независимост”, в най-добрия случай включвало жалка капитулация, а по-често - затвор и смърт, [buczacz]

В Полша например най-голямото и най-старо съпротивително движение се изправило срещу почти невъзможна задача. То се родило в края на 1939 г., когато заплашвало както нацистките, така и съветските окупационни сили. Главната му структура, Armia Krajowa (АК), била свободна федерация от зле синхронизирани групи. Нейният авторитет бил признаван от многобройните Селски батальони (BCh), но не и полу-

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

1035

фашистките (но отчаяно антигермански) Национални въоръжени сили (NSZ) или от комунистическата Народна гвардия (GL). Тя имала добри, макар и слаби, връзки с Еврейската бойна организация (ZOB) в гетата - и кървави конфронтации с украинците, със съветските партизани и бандите от дезертьори, бегълци и бандити, с които се криела в горите. Тя организирала и ръководила внушителна “Тайна държава” - с нелегални разузнавателен, диверсионен, образователен, съдебен и политически отдел. Но не оцеляла след съветското “Освобождение”. Нейните демократични лидери свършили на показен процес в Москва. Достойни мъже, като непреклонният генерал Осу-лицки, последният командир на АК, заслужавали да се наредят сред героите на съюзническата кауза. Вместо това, насред срамното мълчание на своите западни другари, те били осъдени на забрава, безчестие и ранна смърт“5.

В Югославия проблемът бил разрешен чрез противоречивото и някои биха казали, непочтено решение на англо-американците. Югославия, за разлика от Полша, се намирала извън сферата на директно съветско влияние. Но през 1943 г. тя влязла в обхвата на съюзническата подкрепа от Италия. Лондон и Вашингтон решили да подкрепят комунистите на Тито. Съперниците му, Четниците, били обсипани с всевъзможни клевети. Техните водачи, включително Михайлович, по-късно щели да бъдат екзекутирани от съдилищата на Тито за “предателство”.

Подобни събития илюстрират добре разтегливите дефиниции за “Съпротива” и “колаборационизъм”, които преобладавали в англо-американските кръгове. Нациите, които никога не били преживявали чуждестранна инвазия, рядко разбирали нейните усложнения. Разбира се, някои хора в континентална Европа решили да служат на окупаторите и основният им мотив бил личната изгода. Други, като Съпротивителното движение на Леон Дегрел в Белгия, действали съобразно с принципи, развити преди войната. Но много били принудени да сътрудничат, за да наложат умерено влияние и да ограничат вредите. Във франция, след съдбоносната среща на Петен с Хитлер, политиката на колаборационизъм може да е била подвеждаща, а може би не е била. Но тя била изкована от причините на патриотичната необходимост.

В голямата част на Европа, която била окупирана успешно от Съветите и от нацистите, елементът на избора изобщо отсъствал. И двата тоталитарни режима се опитвали да наложат подчинение чрез открит терор. За повечето обикновени граждани перспективата да служат на Съветите представяла същите морални дилеми, както и тази да служат на фашистите. Единственият начин за принципни действия от страна на патриотите и демократите бил самоубийственият - да се противопоставят едновременно на Хитлер и на Сталин.

След Стапинград новините от Източния фронт продължили да бъдат обезсърчаващи за Берлин. През пролетта на 1943 г. Червената армия започнала обща офанзива за пръв път от две години насам. В началните етапи от пет мощни кампании, които щели да ги откарат чак до Берлин, уверените маршали на Сталин започнали да отхвърлят нацисткия враг назад. През юли, в откритите степи край Курск, германските стратегически танкови сили били разбити. Техният капацитет за голяма мащабна атака бил унищожен. Вълната, да използваме метафората на Чърчил, се обърнала.

Триумфът на Големия съюз (юли 1943 - май 1945). От средата на 1943 г. Големият съюз взел връх в почти всички сфери. Райхът, макар че се сражавал упорито,

1036