Европа.История

LUMEN

който бил централен в неговата аргументация, не обхващал дори цяла Полша и до голяма степен бил измислен. Изглежда, че унгарската търговия с говеждо месо не била ръководена от аристократи или от капиталистически посредници, а от свободни селяни надничари, Руските и отоманските елементи в европейската търговия били пренебрегнати. Вместо мик-ротеория, която би могла да издържи обобщения, тук имало макротеория, която не можела да понесе спецификите.

Накрая, най-интересният аспект в работата на Валерщайн бил светлината, която хвърляла върху отношенията между Източна и Западна Европа. Въпреки че постулаты за сърцевината и зависимата периферия не бил доказан, взаимозависимостта на всички части от Европа била демонстрирана обилно.

В много страни аристокрацията била мобилизирана в служба на държавата. Във франция и Русия това било постигнато по официален, систематичен начин. Луи XIV въвел йерархия на чиновете и титлите, като всеки от тях се подкрепял с подходящи пенсии, започвайки с enfants de France (кралското семейство) и pairs (принцовете по произход заедно с 50 херцози и 7 епископи) и завършвайки с кадрите от noblesse d’épée (старите военни фамилии) и noblesse de robe (цивилните придворни). Петър Велики въвел служещото дворянство, разделено на 14 чина и дори още по-строго зависимо от държавната служба. В Прусия съюзът между Короната и благородниците бил по-не-официален, но и по-малко ефективен. Дребната аристокрация, която била особено многобройна в Испания и Полша, била притисната в свитите на магнатите, изпратена на военна служба или на работа в чужбина. В Англия, при отсъствието на крепостничество, Движението за загражденията успяло да капитализира земевладението по-ефективно. Проспериращата прослойка от чифликчии и джентълмени земеделци се развила за сметка на селяните, прогонени от земята.

Във всички големи европейски градове имало богата търговска и професионална класа наред със занаятчиите, градската беднота и на две-три места - наченките на индустриалната работна сила. Общо казано обаче, старите институции на социалните съсловия останали непокътнати. Благородниците запазили своите парламенти, градовете - своите грамоти и гилдии, селячеството - своята ангария и глад. Несъмнено ставали социални промени, но в рамките на установеното статукво. Когато черупката най-после се пропукала, както във франция през 1789 г., социалната експлозия била безпрецедентна. [Pugachev]

Културният живот напъпвал под кралско, църковно и аристократично покровителство. Европейските изкуства навлезли в епохата на класицизма, където, като реакция срещу барока, правилата, строгостта и ограниченията били изведени на дневен ред. Архитектурата се върнала към гръцкия и римския стил от Ренесанса със следи от крещящите украшения на рококо. Видните сгради били дворци и обществени служби. Градското планиране, симетричните, геометрични градини и подреденото устройство на екстериора си спечелили известност. Царяла манията за намаляване на хаоса в света на природата и за превръщането му в ред и хармония. Показни градове след Париж станали Дрезден, Виена и Санкт Петербург.

ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ

599