Европа.История

DYNAMO

В тази плътна връзка от германски братовчеди се намесили върховните arrivistes * — Ба-тенбергите4. Графовете от Хесе Батенберг починали през XIV век. Но тяхната титла била съживена през 1858 г. в полза на един морганатичен съюз. Принц Александър от Хесе (1823-88) придружил сестра си Мари до Русия и служил в царската кавалерия. Но избягвайки с една имперска девица на честта, Юлия Хауке (1825-95), дъщеря на убит полски генерал, той напуснал Русия и се установил във Виена. Неговата булка, преименувана на Юлия, графиня фон Батенберг, дала на потомството си своя красив външен вид и своята фамилия. Нейната сестра пишела детски приказки. Брат й служил през 1848 г. като командир на полския легион в Тоскана5.

Александър и Юлия имали четирима сина. №2 се оженил за принцеса от Черна гора. №3 Александър бил възкачен на трона и детрониран в България. №4, граф Хенри, се оженил за най-малкото дете на Алберт и Виктория, Беатрис. Но най-големият син грабнал джакпота на семейството. Женен за любимата внучка на кралица Виктория, Виктория от Хесе, граф Людвиг Батенберг (1854-1921) бил братовчед по бащина линия на Алфред, херцог на Единбург и на цар Александър III, и зет на императрица Аликс. След като влязъл в Кралския флот като кадет, той си проправил път до адмирал, директор на флотското разузнаване и при избухването на войната през 1914 г. станал първият британски морски лорд. За нещастие, като германец, той веднага бил принуден да се пенсионира. До тогава неговата най-голяма дъщеря станала кралица на Швеция, а най-малката му дъщеря Алис — принцеса на Гърция. Негова племенница била кралицата на Испания. По-малкият му син, Людвиг (1900-79), известен като “Дики”, по-късно пер на Бурма, щял да го последва в Британското адмиралтейство. През юли 1917 г. името на семейството било променено отново, този път от Батенберг на Маунтбатън. Техните Романовски роднини били арестувани, а техните роднини от династията Сакс-Кобург-Гота-Хановер-Тек набързо се прекръстили в “Уиндзор”.

С времето адмирал Луис Маунтбатън разкрил същите сватовнически таланти като чичото на кралица Виктория Лео. Неговият любим племенник бил младият принц, изгнаникът от Гърция, Филип6. Сред Уиндзорите младата принцеса Елизабет неочаквано се появила през 1937 г. като наследничка на британския трон. “Чичо Дики” ги събрал заедно. Принц Филип Шлезвиг-Холщайн-Зонденбург-Глюксбург (род. 1921) и принцеса Елизабет Уиндзор (род. 1926) се оженили през 1947 г. И двамата били наследници в еднаква степен на линиите на Сакс-Кобург и Гота, Хановер, Хесе и Дания. Освен някои шотландски роднински връзки на майката на Елизабет, и двамата нямали никакви съвременни английски предшественици. И двамата променяли имената си на два пъти. Филип приел новото име на чичо си Маунтбатън. След коронацията на жена си като Елизабет II през 1953 г. той и неговото семейство традиционно се върнали към моминското име на кралицата — Уиндзор. Умели генеалози ги представят за наследници на Плантагенетите, Тюдорите и Стюартите, дори на Карл Велики, Егберт и крал Алфред.

Когато династията Уиндзор била създадена чрез държавна наредба през 1917 г., републиканецът X. Дж. Уелс ги нарекъл “чужди и невдъхновяващи”. Но техният братовчед, германският кайзер, не бил толкова критичен. В рядък проблясък на остроумие той казал, че отива до театъра, за да гледа представлението на “Веселите Сакс-Кобург и Гота”41* |

* Парвеню, узурпатор (фр.) — Б. пр.

** Иронизирайки ги чрез заглавието на Шекспировата пиеса “Веселите уиндзорки” — Б. пр.

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

817

своя либерализъм; но голяма част от тяхната гордост била излязла от мода. В по-късните десетилетия те изостанали много от франция по отношение на местната демокрация, зад Германия в социалното законодателство, зад Австро-Унгария в националната политика, [relaxatio]

Съотношението между либералната политика и развитието на мощната буржоазия е генерирало много политически коментари със специално отношение към контрастите между Британия и Германия. Вниманието се фокусира върху британския успех и германския неуспех в изграждането на стабилна парламентарна система, а от там - на разликите в структурата и етоса на техните средни класи. За разлика от своите британски съответствия, новите германски капиталисти се възприемали като “обърнати към държавата”, които вероятно отстъпвали от своята демократическа функция и се подчинявали на просветените, но в основата си нелиберални министерства на пруската имперска служба. Тезата за германския Sonderweg, или “специален път”, била формулирана много по-късно заради загрижеността от възхода на Хитлер и заради слабостта на германския либерализъм, както била показана чрез “колаборациониз-ма на капиталистите” през 30-те години на XX век21. Прусия определено дала пример за Rechtsstaat, която почитала законовите форми, но в която конституциите били подчинени на авторитарните традиции на съда, армията и бюрокрацията. Това дало на германското имперско правителство след 1871 г. етикета “фасадна демокрация”. От друга страна, не трябва да се забравя, че Германската империя е била федерална държава, където няколко от кралствата били по-малко или повече авторитарни от Прусия.

Във всеки случай един малко по-широк пример за сравнение може да доведе до впечатлението, че германският път изобщо не е бил чак толкова специален. Швеция например комбинирала разширена парламентарна система от британски тип с просветена бюрокрация и не прекалено либерална капиталистическа класа от германски тип. Шведският двукамарен парламент бил организиран по подбудата на либерално настроените бюрократи през 1866 г. Капиталистическата буржоазия, която се развила с бързата индустриализация през следващите десетилетия, се противопоставяла на разширяването на избирателното право и не се включила в Либералната партия на единството, която издигнала факела на либерализма в края на века. Шведските капиталисти не били повече заинтересовани от либерализма, отколкото техните германски партньори. Шведският либерализъм бил вдъхновен от една коалиция, свързваща държавните министри, некапиталистическия Bildungsbürgertum, или “образована средна класа”, и дори селяните, които заедно осигурявали съхраняването на развиващата се шведска демокрация22, [nobel]

От всички велики сили Русия била най-устойчива на либерализма. Повтарящите се опити за реформи - след 1815,1855 и 1906 г. - довели до впечатляващи резултати в определени ограничени сфери. След създаването на Държавния съвет и на държавното образование при Александър I и освобождаването на крепостните (1861) при Александър II важни степени на автономност били гарантирани на mir, или на селските общини, на zemstva, или на районните съвети, на университетите и на наказателните съдилища. Законодателното събрание, или Държавната дума, с консултативна власт, най-накрая било учредено при втория опит. Думата действала на приливи и отливи между 1906 и 1917 г. и обещавала със сигурност да изведе Русия на пътя на конститу-

52. Европа

818