Европа.История

ZEUS

СТАТУЯТА на Зевс била прекарана до Константинопол от гробницата в Олимп след последната Олимпиада през 396 г. сл. Хр. Дотогава тя била на повече от осем века и дълго била определяна като едно от “чудесата на света”. Завършена около 432 г. пр. Хр. от заточения атинянин Фидий, чиято статуя на Атина украсявала Партенона, тя представлявала гигантска фигура от слонова кост, покрита с венец и възкачена на трон, висока някъде около 13 метра. Покрита отчасти с масивно злато, тя изобразявала Бащата на боговете, хванал статуетката на Крилатата победа в дясната си ръка, и инкрустиран скиптър с орел на върха в лявата. Статуята била описана подробно от Паузаний и Страбон, които казват, че ако бог се помръднел, главата му щяла да пробие покрива. Светоний докладва, че когато работниците на император Калигула се опитали да я преместят през I век сл. Хр., “Богът изкрещял толкова силно”, че скелето се срутило и работниците побегнали. И тя си останала на мястото още три века. Когато най-накрая била погълната от пламъците при случаен пожар през 462 в столицата на християнския император Лъв I, Олимп вече бил опустял. През 1958 г. немски археолози разкопали храмовите работилници в Олимп и открили керамична чаша с надпис: “A3 ПРИНАДЛЕЖА НА ФИДИИ” ‘.