Европа.История

DYNAMO

През 1834 г. Мацини основал международен клон на своята кампания - Млада Европа - който обучил мрежа от конспиратори за подготовка на демократична конституция по целия континент.

1848 г., годината на революциите, извела Италия на преден план на изригвани-ята, профучапи над Европа. Във Венеция и Рим били провъзгласени независими републики. Сицилия и Неапол се обърнали срещу своя Бурбонски монарх Фердинанд II. Чарлз-Алберт обявил “Свещена война” на Австрия, надявайки се да спечели от бунта в Милано. Всичко било съкрушено сред контраатаките на генерал Радецки и безмилостните бомбардировки на “Крал Бомба”. Лозунгът на Мацини, “Italia farä da se” (Италия ще го направи сама), не успял. Неговият романтичен сподвижник Джузепе Гарибалди (1807-82), който се сражавал и в Рим, и във Венеция, избягал в Южна Америка.

Условията се подобрили едно десетилетие по-късно. Сардиния на Кавур се обърнала към италианската кауза като най-добър начин да прогони австрийците. След прекрасното представяне на сардинските войски в Крим Наполеон III попитал учудено: “Какво мога да направя за Италия?” и френско-сардинският пакт бил подписан надлежно. франция се ангажирала да подкрепи Сардиния на север против Австрия, докато разчитала да защити Папската държава в центъра. След три войни играта била завършена. През 1859-60 г. победите при Магнета и Солферино осигурили успеха на френско-сардинската атака срещу Австрийска Италия; докато сензационната независима експедиция на “Хилядата” червеноризци на Гарибалди осигурила падането на Сицилия и Неапол. Плебисцитите в Парма, Модена и Тоскана гласували за Италия; франция превзела Савоя и Ница; Австрия все още държала Венеция; а с френска помощ папата все още управлявал в Рим. Но през май 1861 г. един общоитапиански парламент в Торино провъзгласил Виктор Емануил II (упр. 1849-78) за крал на Италия. През 1866 г., докато Австрия била във война с Прусия, Италия успяла да присъедини Венеция. През 1870 г., докато франция била във война с Прусия, Италия завзела остатъците от Папската държава и ограничила папата до Ватикана. С изключение на Трентино (Южен Тирол) и Истрия Кралство Италия било пълно. Кавур бил мъртъв; Гарибалди се оттеглил на остров Капрера; Мацини, републиканецът, все още в изгнание, бил със съкрушено сърце. (Виж Приложение III, стр. 1310.) [Gättopardo]

Прогресът на германското национално движение напомнял на своето италианско съответствие във всички важни отношения. Той започнал сред ентусиазма на “Войната за освобождение” от 1813-14 г. и с тайните общества от периода на Реставрацията Срещнал най-големия си неуспех през 1848 r., когато общогерманското събрание би ло свикано само за да бъде разпуснато. И достигнал целта си през 1871 г., когато кра лят на Прусия бил привлечен към каузата.

В периода преди март 1848 г., известен като Vormärz, безплодността на Герман ската конфедерация станала очевидна. Нейното Събрание се принизило до нещо ка то апелативен съд. То все още било заето с уреждане на дългове от Тридесет годиш ната война. Параграфът от конституцията, изискващ всеки от германските принцове да свика парламент, бил съблюдаван или пренебрегван според желанието на прин цовете. Либералната инициатива била задушена от правото им да анулират законо дателството и да викат външна помощ. През 1848-9 г. Германия пламнала, като Фран ция и Италия, с въстания във Виена, Берлин, Кьолн, Прага, Дрезден, Баден и другаде

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

831

м

АЙ 1860 г. “Nunc et in hora mortis nostrae. Амин.” Ежедневната молитва свършила. За половин час твърдият глас на принца бил извикал тъжните и славни тайн-. ства; други гласове се вплели в ритмичното тананикане, от което от време на