NOVGOROD
Шревен Новгород се намира в центъра на гориста зона и следователно е бил построен почти изцяло от дърво - с дървени къщи, дървени църкви, дървени улици, дър- * вени канали, дори дървена, от брезова кора, система за писане. Той започнал живо- | та си като търговски център по бреговете на река Волков в северния край на търговските | маршрути Балтийско-Черно море и Каспийско-Балтийско море. Дървесината вероятно винаги е била една от най-главните му стоки.
Когато Новгород бил разкопан основно през 1951-62 г., един от най-добрите методи на средновековната археология, науката дендрохронология, или “датиране по пръстените на дърветата”, получила едно от най-големите си предизвикателства. Мочурливата почва запазила дървените останки в забележително състояние; и през тринадесетте сезона на разкопки екипът, ръководен от А. В. Артиковски и Б. А. Колхин, разкрил място с размери от 9000 квадратни метра, разкривайки 1150 дървени сгради. Най-изненадващото е, че на бившата главна улица са идентифицирани не по-малко от 28 пласта от дървени улични нива, от най-горното ниво 1 от 1462 г. сл. Хр. до най-ранното ниво 28 от 953 г. Средно, улицата била подновявана веднъж на 18 години в продължение на пет века, като върху старите греди, повредени от колелата на каруците и плазовете на шейните, просто бил полаган нов слой от борови греди. Големите монетни съкровища, две от Централна Азия от VIII век, показват, че далекообхватните търговски контакти на Новгород никога не са били прекъсвани сериозно, дори от монголските нашествия. IDIRHAM]
От 400-те писма върху брезова кора всички освен един фински екземпляр са написани с ранната форма на руски. В номер 17, открито на ниво 5 (1409-27), управителят на едно извънградско имение пише на господаря си:
Михаил изразява почитта си към своя господар, Тимотей. Земята е подготвена и ние трябва да сеем. Елате, господарю, защото всички са готови, но не можем да вземем ръж без твоята заповед’.
Във фрагмент номер 37, открит между нива 12 и 13 (1268-99), има предложение за женитба:
От Никита до Уляница. Омъжи се за мен. Аз искам теб и ти мен. А Игнатий ще бъде свидетел2.
Разхождайки се по улиците на стария Новгород, чиито обитатели били избити от войниците на Москва, някои хора се чудят как би се променил светът, ако Русия бе израснала под лидерството на тази миролюбива република3. Новгородска Русия определено би била много по-различна от Московска Русия, която триумфирала над своите съперници. Но подобни мисли не са исторически. Във всеки случай средновековната археология не предлага ключ към това.
фигура в средновековните руски ЬуИпу. Роналд, Оливър и епископ Тюрпин иматсвс ите съответствия в Альоша Попович, Добрина Никитич и храбрия селянин Иля Нш тич - другарите на Кгазпое воЬ^Икд, “нашето любимо малко слънчице”. Никой не б
СРЕДНОВЕКОВИЕТО
347
се разсмял по-буйно от този епитет, отколкото самият много несвят светец. (Виж Приложение III, стр. 1255.)
Скандинавия не била вкарана в християнското паство без борба. Една мисионерска епископия, насочена към покръстването на Скандинавия, действала активно в Бремен от 80-те години на VIII век. Но викингският начин на живот не бил лесно съвместим с Евангелието, а в двора на всяка от трите държави имало по една решителна езическа партия. В Дания Харалд Синият зъб, (упр. 940-86) приел християнството около 960 г. само за да бъде прогонен, след като основал епископиите в Аархус и Шлезвиг. Синът му, Свен Разделената брада (упр. 985-1014), някога водач на езическата съпротива, станал водещ християнизатор на датчаните. Под управлението на Кнут Велики (упр. 1016-35), който освен Дания управлявал и Англия, англосаксонските мисионери вдигнали платна кьм Скандинавия.
В Норвегия драмата също се развила в две действия. Един опит на Олаф Триг-васон (упр. 995-1000) се провалил, докато вторият, на Олаф Харалдсон (упр. 1016-28), успял чрез комбинация от подкупи, принуда и фанатизъм. Този втори Олаф, който бил убит, защитавайки страната си срещу датчаните, бил погребан в катедралата “Нида-рос” (Трондхайм) и с времето бил канонизиран като национален светец. В Швеция Олаф Скугконунг (упр. 995-1022) бил покръстен през 1008; но последвалата заради това гражданска война между християнската и езическата фракция продължила повече от век. Също като св. Олаф св. Ерик Шведски (поч. 1160), който загинал в битка, и св. Канут IV Датски (поч. 1085), който бил убит, по-късно били почитани като мъченици на вярата. През 40-те години на XII в. в Трондхайм, Упсала и Лунд били създадени метрополии епархии от тогавашния кардинал-легат Николас Брекспир, обречен да бъде единственият английски папа. [eirik]
Несветият характер на всички национални светци крале от Венцеслав до Ерик свидетелства добре за повърхностното естество на покръстванията; но той също така свидетелства за процеса, при който християнството било използвано, за да подхранва чувството за общност в рамките на държавата. Само Полша от всички ново-посветени нации не успяла да си създаде кралски светец или мъченик крал на този етап. Вместо това си създала мъченик епископ. Станислав Шчепановски (1030-79), размирният епископ на Краков, буквално бил насечен на парчета пред олтара от рицарите на краля, когото той предизвикал. Смъртта му, която послужила като опасен прецедент за по-известното мъченичество на св. Томас Бекет в Англия, показала нарастващата сила на Латинската църква и предсказала последвалите конфликти между Църквата и държавата. В по-късни времена тя била използвана като символ на раздробяването на грешното Полско кралство по време на войните между феодалните владения.
348