Европа.История

MORES

В края на XI век, когато една византийска принцеса пристигнала във Вене-I ция, за да се омъжи за дожа, се разбрало, че тя се храни със златна вилица. Принцеса-I та била укорена от епископа за антисоциално поведение. Хората в средновековния I Запад вземали месото с пръсти от обикновен съд. Вилицата влязла в обща употреба чак I през Ренесанса и само за вдигане на хапки към собствената чиния на някого1. Комплектът I за маса от нож, вилица и лъжица бил нововъведение от XVIII век.

Европейските маниери могат да бъдат изучени подробно от множеството ръководс-I тва, написани, за да научат хората как да се държат. Най-ранните подобни ръководства, като De institutione novitarum от Хю св. Виктор (поч. 1141), били адресирани към духовни-I ците. Баварският Hofzucht (Дворцови маниери) от XIII век, приписван на Танхаузер, бил на-I сочен към недодяланите придворни. Същото се отнася и за “Книга за учтивостта” на Джон I Ръсел, написана през XV век. Най-влиятелната публикация от жанра, De Civilitate Morum I Puerilium (1530) от Еразъм, е претърпяла 130 издания. Тя била препечатана в Русия, когато I Петър Велики се опитал да “цивилизова” своя двор 200 години по-късно2. II Cortegiano (Прид-I ворният, 1528) от Балдасаре Кастильоне и един подобен латински трактат (1566) от Лукаш I Горницки, се радвали на дълготрайна международна слава. След това се появили множес-I тво наръчници за поведение на “висшето общество”, особено по френски модел, и те разп-I ространявали шлифоването на маниерите във все по-широки социални кръгове.

Преди време историците възприемаха маниерите като предмет на отминаващите мод-I ни тенденции. Но сериозните аналитици доказаха, че те осигуряват външни доказателства I за дълбоки социални и психологически промени. Отношенията към всяка дейност могат да I бъдат нанесени върху хронологическата карта и да бъдат свързани с дълготрайни тенден-I ции.

Забраните за плюенето например разкриват много основни промени:

Не плюй над или върху масата, (английска, около 1463)

Не плюй през масата, както правят ловците, (германска, XV в.)

Обръщай се настрани, когато плюеш, за да не би плюнката ти да падне върху някого. I Ако нещо гнойно падне на земята, то трябва да бъде стъпкано. (Еразъм, 1530)

Трябва да се въздържаш от плюене на масата, ако е възможно. (италианска, 1558)

По-рано беше позволено да се плюе на земята пред хора с висок ранг…. Сега това е неприлично. (френска, 1572)

Честото плюене е неприемливо. Във важни къщи човек плюе в носната си кърпичка… Не плюйте, докато не се уверите, че слюнката ще падне върху нея. (Лиеж, 1714)

Много невъзпитано е да глътнеш онова, което трябва да се изплюе… След като плюеш в кърпичката си, ти трябва да я сгънеш веднъж, без да я поглеждаш, и да я пъхнеш в джоба си. (Ла Сал, 1729)

Безпардонно и неприлично е децата да плюят в лицата на другарчетата си. (Ла Сал, 1774) Плюенето по всяко време е отвратителен навик. Освен че е грубо и отвратително, то е много вредно за здравето, (английска, 1859)

Забелязали ли сте, че днес ние [крием] онова, което нашите бащи не са се колебали да по-

366