Европа.История

LI LI

НЯКЪДЕ през 1915 г. на Източния фронт насред Полша, един млад германски часовой си мечтаел за дома. Ханс Лайп си представил, че две от неговите приятелки, Лили и Марлен, стоят с него под лампата до вратата на казармата. Той засвирил една мелодия, за да се развесели, измислил няколко сантиментални стиха, а после бързо ги забравил. Двадесет години по-късно, в Берлин, Ханс си спомнил мелодията и добавил няколко стиха, сливайки имената на двете момичета в едно. Аранжирана музикално от Норберт Шулц, песента била публикувана през 1937 г. Берлин между двете войни бил един от най-големите центрове на кабаретните и популярни песни. Но “Песента на самотния часовой” не се радвала на успех1.

През 1941 г., когато германската армия окупирала Югославия, мощният предавател на Радио “Белград” бил реквизиран от военните. Сред запаса от плочи, купени на старо, бил и предвоенният запис на песента на Ханс Лайп. По случайност белградската нощна музикална програма можела да се чува отвъд Балканите, в Северна Африка, както от хората на Ромел, така и от “пустинните плъхове” от британската Осма армия. Този път гласът на Лейл Андерсън, носещ се по ефира под звездното средиземноморско небе, омагьосал заслушалите се войници. Думите скоро били преведени на английски и записани от Ани Шел-тън. След обсадата на Тобрук, когато една колона с британски пленници преминала през линиите на Afrika-Korps, и двете страни пеели една и съща мелодия:

1. Uli Mirieen

j: £

I .1 I Hi 11 IH f j If J-да

шm

Vor der Kaserne, vor dem grossen Tor Stand eine Laterne, und steht sie noch davor.

So wolln wir uns da Wiedersehen, bei der Laterne wolln wir stehn Wie einst Lili Marken.

Под фенера до портала на казармата,

Скъпа, аз си спомням как

ти ме чакаше.

Там ти прошепна нежно,

Че ме обичаш; че винаги ще бъдеш Моята Лили от фенера, Моята Лили Марлен.

Когато САЩ се включили във войната, Lili Marlene била подета от Марлен Дитрих. Тя щя ла да прекоси всички граници2.

Les Feuilles mortes била композирана във военен Париж през 1943 г., където Lili Marlene била на устата на всички. Нейните горчиво-весели думи били написани от Жак Пре вер, а натрапчивата й мелодия — от Жозеф Козма. Нейната тема за разделените любовни ци отново можела да съвпадне с настроението на милиони. Но филмът с Жан Габен, за който била поръчана, бил забранен; и песента не била издадена. Докато бъде преоткрита след

918