Европа.История

GOTHIC

Посетителите на манастира “Сен Дени” край Париж виждат заострените сводове в I абсидата, която игуменът Сюгер завършил през 1143 или 1144 г. и за които се го-I вори, че положили началото на готическия стил. Спорно е дали работата в “Сен I Дени” предхожда или не готическите сводове в катедралата в Сенс, които били в строеж през същите години. Но главната базилика на Франция, мястото на множество кралски коронации и погребения и дом на oriflamme, би била подходящо място за такова важно съби-I тие; и тя със сигурност предшества както Нотр Дам де Пари, шедьовъра на “преходния стил”, I така и великолепието на Шартр, Реймс и Амиен.

От своя начален етап във Франция готиката се разпространила надлъж и нашир из I целия католически свят, за да се превърне в прототипен стил за средновековното строител-I ство на църкви на север от Алпите. От Севиля на запад до Дорпат на изток и от Лунд на I север до Милано на юг били построени множество готически катедрали, имитирани при I строежа на хиляди енорийски църкви.

Много експерти биха твърдели, че крайният естетически ефект е бил постигнат в Сен-Шапел, която била завършена в Париж по нареждане на св. Луи на 25 април 1248 г. По-I малка от големите катедрали, тя е постройка с изключителна деликатност и лекота, а високите й, тесни прозорци са изпълнени с блестящи простори от оцветено стъкло.

Далеч от там параклисът “Света Троица” на замъка в Люблин между Висла и Буг е I един от онези културни ориентири, които ни дават възможност да видим Европа като едно цяло. Построен в чисто готически стил от крал Владислав Ягело (поч. 1434) за полско-ли- I товската столица, която никога не се развила, той е далечно, грубо ехо на Сен-Шапел. В I същото време, като съседната готическа катедрала в Сондомиерц, стените отвътре били зог-I рафисани с богато византийско великолепие със стенописи, проектирани от художници, из-I викани или от Рутения, или вероятно от окупираната от мюсюлманите Македония. Той ce I намира в точката, където архитектурата на Запада съжителства с декоративния стил на Из-I тока. Датата на завършването му е документирана - в края на дълго кирилско посвещение I на стар църковнославянски, като Деня на св. Лорънс, 1418 г.

Обаче изкуството на готическия стил не приключва със средновековния строеж на I църкви. То било съживено като любим архитектурен стил на Романтическата епоха, която I се опитвала да възстанови престижната му естетическа привлекателност и да я приложи I към всички светски постройки. Манчестърското кметство, фантастичният замък на крал I Людвиг в Нойшванстайн в Бавария и австрийските водопроводни инсталации в Краков са наследници на абсидата на игумена Сюгер в крайната гара на линия номер 13 на метрото.

Всички модерни интерпретации на готическия стил са повлияни от онези ентусиасти от XIX век. Теориите на Шлегел, Ръскин и Виоле-ле-Дюк били толкова груби, колкото тяхната склонност за “подобряване” на средновековните оригинали, включително и “Сен Дени”. От термин за “абсолютно презрение” за “дивачество”, ако използваме думите на Ръскин, готиката се превърнала в обект на необуздано ласкателство1. Есето на Гьоте “Von deutscher Baukunst” (За немската архитектура), което митологизира произхода на страсбургската катедрала и на нейния строител, Ервин фон Щайнбах, вдъхновило много други. С времето то изкушило немските учени да предявят претенции към готиката като към тяхна

м

376