Европа.История

ORIGO

тиска на англосаксите келтските преселници прекосили “финистере”, създавайки по този начин Бретан. От шестте келтски езика, оцелели до наши времена, три принад-1 лежат към Гоиделистката или Q-келтска група и три към Британската или Р-келтска I група. Cymru am byth! Един от келтските клонове заминал за Мала Азия. “О, глупави ] галатяни”, възкликнал св. Павел, когато посетил тези “гали от Изтока” през 52 г. сл. Хр. (Послание към галатяните 3:1). Триста години по-късно св. Жером, който билог Триер, правилно отбелязал, че галатяните говорят точно същия език като галите от родния му Рейнланд. [tristanj

Германските народи вероятно са образували най-голямото варварско насело- ] ние през римския период. Идентифицирани първо в южна Скандинавия, те били оп- ] ределени като Germani от Посидоний през 90 г. пр. Хр. и до това време те се били заели със задачата да се заселят в земите, които оттогава насам носят тяхното име, На запад те се смесили с келтите, така че племена като кимбрите и тевтонците били ] определяни различно като келтски, германски или германизирани келти. На изток се смесили със славяните, така че бушуват противоречия за това, дали племена като ] Venedi, които се споменават от Тацит, са били славянските венди, германските вая-I дали или може би германизирани славяни.

Германските народи се класифицират най-общо в три групи. Скандинавската I група полага началото на по-късните датска, шведска, норвежка и исландска общ-1 ности. Западногерманската група, съсредоточена около крайбрежието на Северно мо- ] ре, включва батавите, фризите, апаманите, франките, ютите, англите и саксите.Теса ] принципните праотци на по-късните холандски, фламандски, английски и долношот-I ландски общности, а също така, отчасти, и на френската. Източногерманската група I на изток от Елба включва швабите, ломбардите, бургундците, вандалите, гепидите, ала-I ните и готите. Те са причинили най-голямото племенно задръстване върху северната 1 равнина и са сред главните действащи лица в кризата на Западната империя. [FUTHARK] I “Germania” на Тацит дава детайлно изследване на обичаите, социалната струк-I тура и религията на германските племена. Те търгували със средиземноморския свят I още от времената на бронзовата епоха и възприели римските земеделски методи, дори I лозарството. Техните кланове били обединени по родство и управлявани общо от де-I мократическо събрание на войните, [ding] или “Цялото”. Тяхната религия била съсредоточена около боговете на плодородието Нийордор (Нертус) и Фрейр, около Водин (Один), господар на магията и бог на войната, и около Тор (Донар), защитник назе-меделците срещу гигантите, феите и всички злини. Нямало жреческо съсловие, тъй катЬ техните военни водачи, които често получавали титлата крал, комбинирали во-1 енните и религиозните функции. Те дълго се съпротивлявали на християнството, въпреки че готите приели арианството доста по-рано. (Виж по-долу.)

Германските народи били в движение през целия имперски период. Готската федерация изоставила мястото си на Долна Висла през II век, носейки се бавно на I югоизток срещу главною преселническо течение. Двеста години по-късно вестготите се били установили на Черноморското крайбрежие, на север от делтата на Дунав. Ос-1 тготите се намирали още по-дапеч на изток, в Крим и в Днепърската степ, в опасна I близост до настъпващите хуни. През този IV век някои от франкските племена може би са били поканени в Империята като имперски foederati и натоварени със защитата I на Рейн.

РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА

245