Европа.История

PROSTIBULA

Крайният период на средновековна Европа, от 1350 до около 1480 г. “бил златна ера за проституцията”1. В повечето градове била разрешена работата на Prostibula publica, публичните бордеи. Едно малко селище като Тараскон, с 500-600 домакинства, поддържало десет общински проститутки. Църквата не протестирала: след като злото съществувало, то трябвало да бъде канализирано. Разрешеният разврат смекчавал уличните безредици, отклонявал младите мъже от содомията и нещо още по-лошо и ги подготвял за съпружеските им задължения. След 1480 г. практиката се променила. Скъпи куртизанки обслужвали богатите, но много публични домове били затворени. В протестантските страни падналите жени подлежали на превъзпитание2.

През цялата история проституцията циркулира през фази на лиценцзиран контрол, несполучлива забрана и неофициално толериране.

истина изглежда симптоматично за някаква обща социална болест. Марксистките историци са се вкопчили за тези събития като доказателство за “вечните характеристики” на класовата борба. Други ги омаловажават като “изблици на гняв без бъдеще”20.

Но съвременниците имали основателна причина да се боят, когато ендемични-ите безредици в градовете пламнали с още по-голяма жестокост в провинцията. През 1378 г., по време на бунта на ciompi, или разчесваните на вълна, Флоренция била превзета за няколко месеца от бунтовническите елементи. През 1379 г. тъкачите от Гент и Брюге се вдигнали срещу графа на Фландрия в злобен изблик, напомнящ на по-ранния епизод от 20-те години на XIV век. И двете достигнали кулминацията си в ожесточени битки с кралската армия; и още веднъж Гент се държал шест години. През 1381 г. няколко английски графства били въвлечени в Бунта на селяните; през 1382 г. дошъл редът на Париж.

Разклоненията на движението били отбелязани от флорентинския търговец Бу-онкорсо Пити, който присъствал във френския съд:

Хората от Гент се разбунтуваха срещу своя господар, графа на Фландрия, който беше баща на херцогинята на Бургундия. Те изминаха пътя до Брюге в големи множества, свалиха графа и ограбиха и избиха всички негови офицери… Техният водач беше Филип ван Артвелде. Когато броят на [фламандските бунтовници] нараснал, те изпратили тайни пратеници до населението в Париж и Руан… Съответно тези два града се разбунтували срещу краля на Франция. Първият бунт на парижката тълпа бил подпален от един зарзаватчия, който, когато властите се опитали да наложат данък върху плодовете и зеленчуците, които той продавал, започнал да реве: “Долу gabelle”. При този вик цялото население се втурнало към къщите на бирниците, ограбило ги и ги избило… Popolo grasso, или имотните хора, които на френски се наричали bourgeois, страхувайки се да не би тълпата да ограби и тях, се вдигнали на оръжие да я смажат21.

Селският бунт в Англия не може да бъде приписан на отчаяната ярост на бедняците. Летописецът фрусар казва, че обикновените хора, които го водели, живеели в “безгрижие и богатство”. Техните искания за слагане край на робството били отправени в условията на подобряващо се материално положение. Те хранели специал-

ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА

431