Европа.История

LUMEN

Войната за Испанското наследство (1701-13) има някои претенции да бъде наречена “първата световна война”. Тя се водила в Германия, в Нидерландия, в Италия, в Испания, в колониите и в открито море. Назрявала от деня през 1700 г., когато Карлос II Испански умрял бездетен и когато Луи XIV решил да почете последната воля на краля и да пренебрегне собствените си задачи. Тя станала неизбежна, след като Луи представил на съда младия си внук Филип д’Анжу с думите “Voici le Roi d’Espagne”. Тя събрала най-широката и най-мощна антифренска коалиция, която на военния фронт била ръководена от триумвирата на принц Йожен Савойски, херцога на Марлбороу и Великия Хайнзиус. Сраженията започнали, когато Луи взел предпазни мерки, като окупирал отново “граничните крепости”, дотогава в ръцете на холандците, в Испанска Нидерландия. Последвали дълги обсади и контраобсади по суша и по море, докато всички страни били напълно изтощени. През 1709 г. след “много убийствената”, но нерешителна битка от Малплак, която спасила Франция от нахлуване на нейната територия, се говори, че маршал Дьо Вилар казал на своя монарх: “Още една победа като тази за вашите врагове, сир, и всички те ще бъдат довършени.” Крайният изход от френските войни, както бил установен в договорите-близна-ци от Утрехт (1713) и Ращад (1714), не съвпаднал с очакванията на никоя от главните воюващи страни. Амбициите на Франция били подрязани, но не и анулирани. Тя запазила много важни придобивки, включително Лил, франш Комте и Епзас; и Филип д’Анжу останал на испанския трон. Холандците, като французите, били изтощени, нр запазили контрола си над граничните крепости. Испания, която изгубила, като се съюзила с антифренските коалиции, загубила отново, когато се съюзила с французите. Главната цел на испанците била да запазят единството на своята империя. Те открили, че са провокирали същата катастрофа, която се опитвали да избегнат. Австрийците, които се опитвали да попречат Испанското наследство да се падне на Франция, вместо това се задоволили с големите си придобивки, включващи Испанска Нидерландия, Милано, Неапол и Сардиния. Именно периферните сили се оказали най-печеливши. Хохенцолерните от Прусия и Савойската династия били утвърдени в техния кралски статус. Първите взели Горен Гелдерланд на Рейн и, с известно забавяне, Шведска Померания; вторите взели Сицилия. Новото Обединено кралство Великобритания (виж по-долу) спечелило много като статус, затвърден в неговия контрол върху Гибралтар и Менорка, върху Нюфаундленд и други американски земи и върху испанската колониална търговия. Обединеното кралство - вече не само Англия - сега се появило като главна морска сила, като водещ дипломатически агент и като главен опонент на френското превъзходство.

Поради това от своя разцвет през 80-те години на XVII век Големият експеримент на Луи XIV довел до още по-голямо връщане назад. Войните, религиозните преследвания, смъртта на всички велики личности били придружени от провали с все по-задълбочаващо се естество, френската държава и френското общество проявявали признаци на дълга и тежка болест. Държавните финанси например изпаднали в тежък безпорядък. До 1715 г. чистият доход на правителството бил 69 милиона ливри, а разходите -132 милиона; държавният дълг бил изчисляван различно между 830 и 2 800 милиона22. Нещо по-сериозно, огромната маса от френското население имало малка полза от живота във все по-големи лишения: скандалните конфискации на аристок-

ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ

639