Европа.История

REVOLimO

английска градина, казал веднъж той; Не искам друга”47. Раздялата с него била мъчителна.

Императорската гвардия въплъщавала същността на два военни термина corps dm и esprit de corps, формирана през ноември 1798 г. като Консулска гвардия, тя била разширявана систематично, докато се превърнала в армия в самата армия. През 1805 г. наброявала около 5000 души от всички части - пехота, кавалерия, артилерия, инженерни части. През 1809 г. тя била разделена на Старата гвардия, елит от ветерани в самия елит, и на Младата гвардия, съставена от новобранци и войници, прехвърлени от други части. До 1813 r., в апогея си, имала почти 60 различни полка, почти 50 000 души.

В Гвардията приемали само най-добрите. Трябвало да бъдат 1,78 м високи, 25-годишни, грамотни и да са се сражавали поне в три кампании. Те получавали бляскави униформи, щедра заплата, специално обучение и висши командири с директен достъп до императора. Всяка седмица, когато било възможно, техният Tondu- “подстриганият” - инспектирал своите moustaches и своите grognards, своите “непобедими” и “безсмъртни”. С времето ядката от ветерани, “най-старите от Старите”, набрали служба от по 17,20 или дори 22 години. Шегите с императора били нещо прието. Един войник веднъж се провикнал, за да попита защо все още не е получил Légion d’Honneur. “Защо така?” “Защото ти дадох пъпеш в Египетската пустиня!” “Пъпеш, поп, поп…” “Да, пъпеш и единадесет кампании, и седем рани - при Аркола, Лоди, Кастилиони, Пирамидите, Акре, Аустерлиц, фридланд…” Преди да свърши, той вече бил кавалер на Империята със заплата от 1200 франка. В Гвардията имало много екзотични чужденци. Два от четирите полка “grognards” били холандци. Имало цели “Velite” формации от италианци. Кавалерията включвала полк от мамелюки, размахващи ятагани, немските “Lanciers de Berg”, татарска конница от Литва и трите полка полски кавалеристи, “най-верните от верните”.

В продължение на много години Наполеон бил прочут с това, че не иска да жертва своите гвардейци в битка освен за светкавични удари в критични моменти. При Бородино той ги задържал назад с думите: “Няма да унищожа Гвардията на 300 левги от Париж!” Но после, в следващите кампании, когато обучените войници почти се стопили сред зелените новобранци, той не им спестил нищо. В блестящото отстъпление с бой от 1814 г. те марширували и кървели на всяка стъпка от пътя си.48

Наполеон стигнал до фонтенбло три седмици преди тях, все още уверен в поражението на съюзническите армии. От защитната си позиция в Шампан той планирал да обърне своите атаки и да удари дълбоко във вражеските комуникационни линии. Но мародерстващите казаци заловили един от неговите куриери и разкрили намерението му да “отвлече врага от Париж”49. Поради това в последната седмица от март той открил, че руснаците, прусаците и австрийците вместо да настъпват, за да се сражават с него, нанесли внезапен синхронизиран удар срещу слабо защитената столица. Руснаците настъпили срещу Романвил. Прусаците насочили батареите си срещу Монмартр. Австрийците настъпили по Сена към Шарентон. Двеста хиляди съюзнически войници обкръжили защитните линии на столицата. Защитниците под ръководството на маршал Мармон, херцог на Рагуза, устояли. Храбрият Дюрок, който изгубил крака

КОНТИНЕНТ В СМУТ

761

си в Русия, отказал да се предаде: “Ще предам своите позиции, когато вие ми върнете крака.” Но политиците нямали кураж за обсада. Гражданите се страхували да не ги сполети съдбата на Москва. Талейран вече бил протегнал пипалата си към царя. Братът на Наполеон, Жозеф, напуснал града заедно с императрицата на 30-и.

Препускайки назад от Сен Дезиер в своята летяща каляска, Наполеон изминал 120 мили само за един ден. Както когато избягал от Москва в своята светкавична шейна преди две години, той бил придружен от своя външен министър, верния Куленкур. В 11 часа вечерта на 31-ви той сменял конете в хана Cour de France в Жувиси-сюр Орг, само на осем мили от Нотр Дам, когато срещнал един френски офицер и чул, че Париж е капитулирал. Новината била преждевременна. Императорът тръгнал пеш към Париж; но после, срещайки още отстъпващи мъже, видял, че е прекалено късно да се намеси. Оттеглил се във фонтенбло, за да събере сили, и пристигнал изтощен в 6 часа сутринта. Три дни по-късно, на 3 април, Цветница, той направил преглед на Гвардията във фонтенбло. 10 000 пехотинци и 4600 кавалеристи го чули да казва: “След няколко дни аз ще марширувам към Париж. Прав ли съм?” Те изревали в одобрение. “À Paris! Vive l’Empereur.”

Обаче замаяният император скоро бил принуден да изостави всички планове за действие. Първият удар бил новината, че Имперският сенат е одобрил временно правителство без него и е предложил да възстанови Бурбоните. После научил, че корпусът на Мармон е отстъпил и поради това по-нататьшната съпротива била почти невъзможна. френският език се обогатил с нов глагол - raguser, да предадеш. Третият удар бил да чуе от своите маршали, че го съветват да абдикира в полза на невръстния си син. Маршал Макдоналд му казал, че е немислимо да извади меч срещу френските си сънародници. Маршал Ней обявил: “Армията няма да тръгне. Армията ще се подчини на своите командири.”60 “Най-смелите от смелите” изгубили своята воля за бой. Накрая императорът открил, че съюзниците вече няма да приемат условията от първата му абдикация, постигнати на 4 април. В една ужасна седмица той се измъчвал, разбирайки все по-ясно, че само изгнанието ще ги задоволи. Dégringolade, “дезинтеграцията” била пълна.

Най-горчивата чаша му подала жена му Мария-Луиза. Без да обръща внимание на неговите нежни и смели писма, императрицата си върнала с лихва за цялото по-раншно пренебрежение и за изневерите му. Тя отговорила с нерешителност, а после с безчувствено пренебрежение. Първоначалното предположение било, че ще се присъедини към него или във фонтебло, или може би някъде по пътя, за да сподели изгнанието му. После се споразумели, че ще пътува, за да се види с баща си, император Франц, за да пледира за каузата на съпруга си. Оказало се, че тя няма такива намерения. Отивала във Виена, но за да скъса със съпруга си завинаги.

Армията трябвало да бъде освободена от своята клетва за вярност. Формулата, избрана от маршал Ожеру, била особено болезнена. “Войници, декларирал той, вие сте свободни от вашите клетви чрез абдикацията на един човек, който, след като жертва милиони за своите жестоки амбиции, нямаше куража да умре със смъртта на войник.“51 Трикольорът бил заменен с бяла кокарда.

Единственият фиксиран пункт в цялата тази променлива обстановка бил Императорската гвардия. В нощта след първата му абдикация те се събрали по улиците във фонтенбло с факли в ръце и с викове “Vive l’Empereur”. Наложило се той да им

762 REVOLUTIO

нареди да се приберат в казармите. Получил и сърдечно писмо от граф Винсенти Кра-сински, най-висшия генерал от полския контингент. “Маршалите дезертират. Полити-1 ците ви предават… Но вашите поляци остават…“52 Но дори полските полкове били раз-1 делени. Една трета от chevau-légers-lanciers останала. Но друга трета, главно францу-1 зи, се откъснала. Останалите 1384 души тръгнали към Полша, водени от героя от Со-1 мосиера. Бляскав и парфюмиран върху своя черен арабски жребец, Кожетулски изос-1 тавил императора за последен път:

Сир, Ние полагаме в краката на Ваше Императорско Величество оръжията, които никой не можа да ни отнеме със сила… Ние служихме като поляци на най-удивителния човек от този век.., I Приемете, Сир, почитта на нашата вечна вярност… към един нещастен принц53.

Политиканстването в Париж се водело от Талейран, председател на Сената; I който се очертал като президент на Временното правителство. Талейран стоял зад анонимните сигнали, които подтикнали съюзническите армии да атакуват; и сега той забавлявал царя в собствената си къща. Роялистките émigrés се стичали обратной ; акциите на Бурбоните се вдигали ежедневно. Граф Де Прованс (Луи XVIII), вече на59 години, се завръщал у дома. Той прекарал двадесет и три години в изгнание, в Кобленц, Верона, Бланкенберг, Капмар, Митау в Курландия, Варшава и последните пет години - в Англия. Събирал си багажа в Нартуел в Бъкингамшиър през същата седми-j ца, когато Наполеон събирал своя във Фонтенбло. Той бил решен да наблегне върху своето наследствено право, като отхвърли конституцията, подготвена от Сената, но също така да гарантира либерална конституционна грамота, изработена от самия него. Кръстен насмешливо Louis des Huîtres, “Лапачът на стриди” заради своята репутация на лакомник, той бил човек на примирението, който нямал намерение да замени цялата имперска върхушка. Маршалите и министрите на Наполеон чакали реставрацията хладнокръвно. Руснаците били разположени на лагер в Шан-з-Елизе. Император Франц бил в Рамбуйе, Фридрих-Вилхелм от Прусия - в Тюйлери. Парижаните излезли да видят екзотичните гледки - ветераните пруски гренадири с коси, вързани на опашки, колоритните хървати и унгарци, черкезите в плетени ризници, конните башкирски стрелци с лъкове.

Докато Франция се борела със своя бивш император, останалата част от Европа привиквала към последствията от неговото падане. През 1814 г. новините пътували бавно. Нито Уелингтън, нито Султ знаели, че Наполеон вече е абдикирал, когато водили последната си битка от Полуостровната кампания край Тулуза на 10 април, Имперският гарнизон на Корфу не узнал за това, докато една британска фрегата не им извикала да се предадат през юни. Другаде главните части от Наполеоновата империя вече се били разпаднали. На изток Варшавското княжество било окупирано от руснаците в продължение на повече от година. Пруският и австрийският монарх били възстановени. Конфедерацията от Рейн се разпаднала. В Швейцария била съживена старата конституция. В Испания Фернандо VII току-що бил възстановен на трона. В Нидерландия току-що се завърнал Вилхемл Орански. В Скандинавия Норвегия току-що се била разбунтувала срещу прехвърлянето си от Дания към Швеция. В Италия Наполеоновите държави били прегазени от австрийците. Папа Пий бил на път обратно към Рим, където щял да съживи Индекса и Инквизицията.

КОНТИНЕНТ В СМУТ

763

Британия, имунизирана срещу континенталните борби, се наслаждавала на блясъка на победоносното Регентство. Неш възстановявал Брайтънския павилион във фантастичен псевдоориенталски стил. Премиер-министърът, лорд Ливърпул, казал за Наполеон: “Той скоро ще бъде забравен.” Сър Уолтьр Скот публикувал първия от своите шотландски романи - “Уейвърли”. Джордж Стивънсън усъвършенствал първия ефективен парен локомотив в Килингуьрт Колъри край Нюкасъл. Английският език по-късно получил от мисиз Маргарет Сенгьр термина “контрол върху раждаемостта”. Крикет клубът Мерилбоун открил първия си сезон в Лордс. Назрявало народно недоволство от следвоенната рецесия. Войната със Съединените щати затихвала, но все още не била приключена.

В изкуствата 1814 г. била годината, когато класическият стил все още си съперничел с изгрева на романтизма. Това била годината на P/7aлfas/esfiкжe на Е. Г. А. Хоф-ман, неговите “фантастични приказки”. В живописта Гоя, Енгър и Търнър все още били активни. В музиката младият Шуберт написал Ег1кюд\ Бетовен завършил единствената си опера, Яс/е//о, Й. Ж. фихте умрял; родил се Михаил Лермонтов.

Политическата криза във франция назряла по време на Страстната седмица. Съюзническите пълномощници пристигнали във фонтебло на 6 април, за да направляват ревизирания акт на абдикацията, който Наполеон надлежно подписал.

Съзническите сили обявиха, че император Наполеон е единствената пречка за възстановяването на мира в Европа, а император Наполеон, верен на своята клетва, декларира, че се отказва, за себе си и за своите наследници, от троновете на франция и Италия и че не съществува лич-на жертва, дори самия му живот, която той не би желал да направи заради интересите на Франция54.

По-нататъшните преговори, водени до Договора от фонтебло, чрез който Наполеон щял да запази своята титла, пенсия от 2 милиона франка, остров Елба като свое лич-но царство, както и личен персонал и ескорт, приключили на 11-и.

Британският пълномощник сър Нийл Кембъл прекарал много часове в разговори с поразения по онова време император:

Видях пред себе си нисък, активен на вид човек, който бързо крачеше из апартамента, като някакво диво животно, с еполети, син панталон и червени ботуши, небръснат, несресан, с пърхут, пръснат обилно по горната му устна и по гърдите…55

Те обсъждали кампанията на Уелингтън на Полуострова. После се говори, че императорът казал: “Вашата нация е най-великата от всички… Аз се опитах да вдигна френската нация, но моите планове се провалиха. Това е съдба.”“

Психологическата криза на бившия император назряла след приключването на преговорите. Той бил убеден, че е изоставен от своето семейство и от своите маршали. Давайки команда за Гвардията на маршал Ней, бил уверен: “Всички ние сме ваши приятели.” На което отговорил горчиво: “Да, приятелите на Цезар бяха и неговите убийци!” Неговите пратеници до императрицата срещнали големи трудности при прекосяването на съюзническите линии. В Орлеан, където Младата Гвардия била на ней-

764