Европа.История

SOUND

Късно през 1888 r. или в началото на 1889 r., в своя лондонски дом, застаряващият поет Робърт Браунинг бил помолен да рецитира нещо от своята поезия заради “усъвършенствания фонограф” на Едисън. Той започнал с най-популярните си стихове:

Аз скачам на стремето и Джорис и той;

Аз галопирам, Дърк галопира, ние галопираме тримата.

“Бог Скорост!” извика пазачът, когато разви винтовете на портата;

“Скорост!” отекна стената към нас галопиращи,

Отзад се затвори вратата, светлините потънаха в покой,

И насред полунощ ние галопирахме един до друг.

Нито дума, запазихме великия ритъм

Глава до глава, разкрач до разкрач, без да сменяме ритъма;

Аз се обърнах в седлото и… и…1

След няколко стиха той заекнал и признал, че е забравил думите, написани преди повече от четиридесет години. Говори се, че след като се възстановил след аплодисментите, той казал, че никога няма да забрави деня, в който е говорил за прочутата машина на мистър Едисън. Тази импровизация и недатираното представление били един от първите звукозаписи, които са оцелели2.

В същата тази година немецът Емил Берлинер демонстрирал своя грамофон, който вместо восъчни цилиндри използвал дискове, които можели да се копират по-лесно. Произведен от фирмата за играчки “Крамер и Райнхард” от Валтершаузен в Тюрингия, грамофонът бързо се превърнал в основата на звукозаписи за масовия пазар — централна черта от модерния живот3.

Записаният звук трансформирал света на музиката и разбирането на музиката. За двеста-годишнината на Моцарт през 1991 г. например беше възможно да се подготви изложба, демонстрираща еволюцията в качеството и разнообразието на изпълнителския звук през последните 200 години. Посетителите на виенския Нойе Бург бяха оборудвани със стереослу-шалки, които реагираха на инфрачервени сигнали, докато се движеха от една “звукова зона” към друга. Те можеха да слушат автентичното цигулково изпълнение на Леополд Моцарт на извадки от неговия прочут Пример, публикуван в годината на раждането на Волфганг, или да сравнят звука на безклаповите рогове и тромпети с този на модерните медни инструменти. Те можеха да слушат необикновеното бавно темпо на ранните оперни записи от 1900 г., как Вилхелм Херш пее арията “О Isis und Osiris” или да гледат как компютъризираният сонограф анализира хармоничния обхват в пеенето на Едита Груберова в “Кралицата на нощта”. Уви, не можеше да се чуе самият Моцарт. Но и най-лошият специалист от слушателите можеше да каже колко много се е променило с времето изпълнението на Мо-цартовите творби. Там беше Моцартовият променящ се “звуков свят”, на който бе даден живот4.

^ ^ю^п1«1ш-1рю»яктжшйщйй1 вшщмтят щ«ирга1шттш8*ь^шшъ%цшй¥ь ашшяшнш.Шййди 11^№.таида^даш1йш^вд^й1?1г»оддагощ5Ш{ъ^{Ш)ОД-1Шй]щшйй’*»(ау ише^^:тт®1©101НШ1.Д^®уйШ}И1та1йа1|ш1рМ{№О&щр{1И,чй{Ш1.Ш

ИНйидавншштт-ж$кда щрхив из Щришгтш ОиШжш&, ЧШТЬ чряШййа 0ЙМрШ& [рвдигшлтаЩдауншп.ФТиганшлшшйЖбйШтьггШГ^^НРШШй^ЧЙШЬОЙйОМЩ&даДзйг шшввишшщшгшй£Ж11(Щ?яш.ГОЬрйтатйййШ‘,^»Шй1Й’’®ШйО?йр?й1%1?Шр^1Щ^1йА)гг. Чшвшвше нш Вввжарщргяшпа цййщшщ!

тжжшюншн! шишиштгаш дшптшспттшшшшжчцрирщмднъьшшмшгмчймчйятш! швшция. ЮЙвшя <с вдряштш, штшит рюдаий от <шзршш оз^шищй,ШтйрЗДй<№,1}йййг-атшц, ушитш мящрт т даштаишшнитЙ.

® ИЬтаинш Шцрта прфТЕшзкгй ®ип чд«щ пййщрий, шишйз&1ШйМ9йШ>.1Й$Зз НОВ ш. жщвшкшмйггг %®я па ШМЩ ШвШйа ЧййШВДрШ: ‘‘§Шй ЧЙШШЙ1ЗДОЩ

звйргошши® прщщсябата на талива тТВйшжйй % вдроорвда ЧШ Щар8Ш¥Ь.№%ЧШЯШк-те шк те надюпшш ш шк ©шайяряявг пйЯйФййтййшгпйВДИ^‘46

тура ишиблщш. Те ®ши шрвпцршм ©п-едва

сгтт^тттт№етттш№Ш^ЩшЩ№ШЩЦ^ЖчЩ№Ш^лШ№&ЩЩ-раГ и “Шиша култура” а оадштмм т шшт щтт ма шйййшш <& ЩМЬ-такравдм ша ищрш®. В това шшшшадй @шт тедаадщ Фйрмадр» МйМй!ЩЖШй1%М%-кусшагга,еддаотч1Ш1Ш1!гшшвд1П?ш®гаш^Ш№В(^мрам^^а^,^^ма^-бмраем за човека от ушдапга, ЧМйкшзла иадотура «ьадаве 1НкиЩ«/е%0ЯШ№||>йМЙ1

ност на неговите идеи сред жтешяркда^ ® (Цйматото «|1ш ЩЩ№М®,, <&

е породила паника от заплахата на маете**1..

В ретрослекция злобата, с която Ницше и штш тштт шншг Щ%&-рението си върху “масите”, изглежда най-шокираща. ‘‘Мша, щяншт |ЩЩ ?й <& родили, рече Заратустра на Нищите, и те т на М1ШШШ ршжЙМТО1’. Във “Волята за власт* Ницше апелира за “обявяване на война ат шшщ Щ& на масите… Голямо мнозинство от хората нямат право да ОШ^Т@рат\ 1 ОМ |ЩМ/а,, написано през 1908 г. д. х. Лоурънс, който токуццв бия открия Ницше а о&даетаената библиотека в Кройдън, действително си представил газова камера аа безЗвяданвнв освобождаване от излишните хора:

Ако имах начин, аз бих построил смъртоносни камера, голяма като Криетъя Паяае @ ваеш оркестър, който да свири нежно, и кинематограф, който да работи шев; явеяе бих иашъя яе аавг-ните улички и по главните улици и бих ги вкарал вътре, всичките белни, куци, еакати; бих ГИ навел нежно и те биха се усмихвали с уморени благодарности; и еркеетърът би евирия неш@ Кара на спасението61.

Този кристал на мисълта, тридесет и три години преди Аушвиц, идва §т 1ду§рд§в§ Англия. От там идват и дълбоките мисли на X. Г, Уелб (1168=1141), пр@р@к, бвЦИШШТ,

55. Европа

866