Европа.История

REVOLUTIO

и Британия отново била оставена сама срещу франция. Договорът със съюзниците от Люневил (1801) бил последван от Британския мир от Амиен (1802).

След провала на Втората коалиция Бонапарт можел да превзема територии от позиция на силата. Той присъединил нови части от Италия, включително Пиемонт, Пар-ма и Пиаченца. Изпратил неуспешна експедиция да потуши бунта в Хаити; нахлул в Германия, провокирайки окончателния край на Свещената Римска империя: и започнал да набира Armée de l’Angleterre в Булон. Дори започнал да крои нови планове за стратегическо обкръжаване на главните си противници. На 30 март 1805 г. написал на персийския шах:

Бонапарт, Император на французите, до фет Али, шах на персийците, Поздрави!

Имам причина да вярвам, че Джинът, който властва над съдбите на държавите, желае аз да подкрепя усилията, които вие полагате, за да закрепите силата на вашата империя.

Персия е най-благородната страна в Азия, франция - господстващата империя на Запад…

Но също така на земята съществуват империи… [където] хората по рождение са неспокойни, алчни и завистливи. Отегчени от своите пустини, руснаците влизат незаконно в най-красивите части от Отоманското царство. Англичаните, които са захвърлени на един остров, който не струва колкото най-малката провинция от вашата империя… разполагат Сила в Индия, която с всеки ден става все по-опасна. Това са държавите, които трябва да наблюдаваме и от коитр да се боим…38

Високата оценка на Наполеон за страните в Азия не била напълно неискрена.! По време на Египетската кампания той казал веднъж: “Европа е къртичина. Всички велики империи и революции са били в Ориента”39. Но европейските дела се намесили скоро.

Третата коалиция, 1805-14 г., последният дипломатически шедьовър на Пит, била организирана с намерение за решително разкриване на картите. Но това разкриване идвало бавно. В морето британската победа при нос Трафалгар (21 октомври 1805) осигурила пълното морско превъзходство, което щяло да отхвърли всяка възможност за французите да нахлуят в Британия. По суша, точно обратно, Наполеон унищожил напълно всеки от своите врагове един по един. През 1805 г. Аустерлиц осигурил пълното поражение на Австрия и отстъплението на Русия; през 1806 г. Йена и Ау-ерщат осигурили пълния крах на Прусия; през 1807 г. Ейлау и Фридланд осигурили пълното изтегляне на всички руски войски. За 18 месеца били окупирани Виена, Берлин и Варшава. Когато Наполеон сключил мира с Русия и Прусия на борда на един сал на река Неман край Тилзит (юли 1807), Британия за трети път останала сама. [SLAVKOV]

Дейността на Британия обаче била повече от достатъчна, за да поддържа огъня на войните. По време на блокадата на Кралския флот тя водела търговска война срещу всички страни, вербувани от континенталната система на Наполеон (виж по-долу). Нещо повече, като изпратила армия в Южна Испания през 1808 г. и по този начин се противопоставила на скорошното превземане на Испания и Португалия от Наполеон, тя интернационализирала гражданските войни на Иберийския полуостров,

с ■

КОНТИНЕНТ В СМУТ

739