Европа.История

NEZ

През 1532 г. Рабле описал въображаем дуел с жестове между своя измислен герой Панурж и един англичанин:

После англичанинът направил този знак. Лявата му ръка била съвсем разтворена, той я вдигнал във въздуха, после… внезапно затворил четири пръста и палецът му се протегнал надълго върху хрущяла на неговия нос. След малко той вдигнал дясната си ръка, цялата разтворена, слагайки палец [до] малкия пръст на лявата си ръка; и четирите пръста на дясната ръка раздвижил леко във въздуха. После обратно, той направил с дясната си ръка онова, което бил направил с лявата, и с лявата онова, което бил направил с дясната.

Според едно скорошно изследване “пипането на носа с палец” или “вирването на нос” е най-широко разпространеният европейски жест. Той изразява подигравка. Във Франция е известен като le pied de nez, или “носа на глупака”, в Италия - като тагатео, или “мяукане”, в Германия - като die lange Nase, в Португалия - като tocar tromfete, “да свириш на тромпет”, в Сърбо-Хърватско - като sviri ti svode, “да свириш на флейта”. Той е по-обичаен и по-малко двусмислен от Целувка на пръстите, Завинтване на слепоочието, Дърпането на клепача, Друсането на ръката, Пръстенът, Смокинята, Потупването по носа и знак V — но всички те имат важни регионални и контекстуални вариации1.

Спорно е дали съществува култура на жестовете, изключителна за Европа или за християнския свят. Но няма съмнение, че жестовете се променят с времето. Англичаните, които буквално отказали да коленичат и да опират чело в земята в Китай, изоставили и поклоните в родината си в края на XVIII век, измисляйки ръкостискането като по-лесна форма за безполов и безкласов поздрав. “А Гanglaise donc” казала Мадам Бовари през 1857 г., когато джентълмен й подал ръка. През XX век обаче англичаните станали упорито резервирани и често отказвали да се здрависват, докато хората от континента го правели толкова често2. Те стояли на противоположния край на европейския спектър срещу поляците, чиято готовност да се покланят, да прегръщат и двата пола и да целуват ръце на публично място е преживяла двете световни войни, модернизацията, фашизма и дори комунизма.

соа I и Карл V в смъртни врагове. В Павия през 1525 г. за Мариняно било отмъстено и Франсоа I бил взет в плен. Имперските сили напреднали през Прованс и стигнали чак до Марсилия. След своето освобождаване франсоа убедил новия папа да оформи нова Свещена лига срещу всемогъщия император. Страховитото Плячкосване на Рим от имперските войски последвало през 1527 г., като този път папата бил пленен. Дотогава Италианските войни станали просто един от фронтовете на общата френско-имперска борба.

френско-имперските войни приели континентални пропорции. В своя опит да разкъса имперското обкръжение франсоа I не се поколебал да мобилизира съюзници от всички кръгове. През 1519 г. той се изправил лично като кандидат за император. Въпреки несполучливата среща на великолепното Поле от златен плат, той

РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ

557