Европа.История

ORIGO

монголите, които щели всички да достигнат до Централна Европа. Други номади ограничили движението си в околностите на Черно море. Един клон от тюркските българи създал свое царство на Средна Волга. През VII век сл. Хр. друг клон от тях се | заселил на устието на Дунав. Хазарите последвали българите, създавайки царство, 1 простиращо се от Северен Кавказ до Днестър. Патцинаките (печенегите) напреднали I към Балканите по следите на хазарите. След тях на Черноморските степи била създа-1 дена една друга ефимерна държава на куманите. Циганите, или “ромите”, достигнали 1 до Европа от Индия през XI век. Друг клон от тюрките стигнал до Кавказ почти по 1 същото време; главният им клон завоювал Балканите през XIV век.

Малко от тези индоевропейци са оставили трайна следа. Баските и малтийци-1 те издържали през вековете, говорейки на езици, които нямат нищо общо с езиците 1 на техните съседи. Евреите също запазили отделната си идентичност, фините и ес-1 тонците на Балтийско море и маджарите в “Унгария” успяха да създадат модерни на-1 ции. Лапите все още следват северния елен. Татарите, последните потомци на монго-1 лите, оцеляха в “Татарстан” на Волга и въпреки съвременните им депортации - на I Крим. Циганите все още са пръснати из цяла Европа. Турците, които спечелиха и из-1 губиха една обширна империя, запазиха несигурно парче земя в Европа в непосред-1 ствените околности на Истанбул. Балканските българи дотолкова се идентифицираха I със славянския свят, че комунистическият режим преследваше турското малцинство I през 80-те години под претекст, че неговите жертви не били “истински турци”, а по- | турчени славяни. Ако българската официална политика беше последователна, тя тряб-1 ваше да препоръча масово експулсиране на всички българи въз основа на това, че 1 те самите не са “истински славяни”, а славянизирани тюрки, [gagauz]

Трябва да се наблегне на това, че “индоевропейски” се отнася най-вече доед- ] на лингвистична категория и само по аналогия към народите, които използват тези 1 езици като свои родни. Всички езици, принадлежащи към групата, могат да се проследят назад до общия прототипен индоевропейски език, който се е говорил в Евра-1 зия някъде преди около 5000 години. Оттогава насам групата се е пръснала върху об-I ширна територия, простираща се от Исландия до Цейлон и чрез модерната колони-I зация - до всички континенти по света. Казано е, че “езикът е единственото най-цен-но притежание на човешката раса”; и не може да съществува съмнение, че “индоевропейците” оформят най-важните лингвистични общности в човешката история3. (Виж Приложение III, стр. 1238.)

Истинският проблем обаче е да се определи какво общо имат помежду си индоевропейците освен общото си езиково наследство. Старата идея, че езикът задължително е свързан с расата, бе дискредитирана. Езиците лесно могат да бъдат прех-I върляни от една расова група в друга. След известен период няма да се нуждаем от 1 съотнасяне между “родния език” на хората и техния расов произход. (Това лесно мо-I же да се демонстрира чрез англоговорещия свят, където английският език бе възприет от милиони афро-американци и афро-карибци.) В случая с Евразия по никакъв начин не е ясно дали мургавият индийски елемент е изнесъл своя език към своите по-светли “европейски” съседи или обратно, или пък и двете групи са го възприели от някоя трета. В Афганистан съществува популярна традиция, че всички индоевропейци произлизат оттам. По същата причина, дори ако тя съществува, тъй наречена-

РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА

243

та “европейска”, “кавказка” или “арийска” расова група не съвпада с индоевропейските езици. Мнозинството от турците например са европейци по раса и съвсем очевидно не са европейци по език. [Caucasia]

Расовата чистота определено не е отправна точка, която би могла да се приложи към европейските народи в историческите времена. Населението на Римската империя е съдържало силна примес от африкански негроиди и западноазиатски се-мити. Варварските племена постоянно са попълвали своя генетичен фонд с пленени жени и военнопленници. Макар че всяко посещение в Ирландия или Скандинавия лесно може да демонстрира, че расовите типове не са плод на въображението, езикът, културата, религията и политиката са били посилни детерминанти за етнос, отколкото расата. Напълно вярно е, че всяка племенна или социална група, която живее заедно продължително време, трябва да възприеме един общ език. Също така, за да запази усещането си за идентичност, тя често ще издига формални или неформални бариери срещу смесените бракове. В някои случаи, при които членството е определено от критериите за родство, подкрепяни от религиозни табута, смесените бракове могат да бъдат наказани с прогонване. По този начин езикът и родството наистина се преплитат силно.

Келтите, които били авангардът на индоевропейците върху северната равнина, се придвижили доста на запад още до римските времена. Те основали някои от най-напредналите археологически култури. Били свързани с разпространението на металообработването и фактът, че притежавали железни оръжия, може да обясни драматичната им експанзия. Келтите нахлули в Рим през 390 г. пр. Хр. и в Гърция през 279 г. пр. Хр., ужасявайки своите жертви с огромните си фигури, червени коси и свиреп темперамент и с отвратителния си обичай за лов на глави. В продължение на двадесет години, с приближаването на II век пр. Хр., под формата на кимбри, които тръгнали от Ютландия в компанията на тевтонците, те причинили огромен хаос в Галия и Испания, докато били заловени от консул Марий. След като унищожил тевтонците при Кампи Пугриди, Марий унищожил и кимбрите край Кампи Раудии край Верона през 101 г. пр. Хр. Обаче едно-две отстъпления не спрели потока. Келтите Boii били познати в Бохемия. Други келти се заселили със сила в Северна Италия. Те окупирали цялата земя на запад и северозапад от Алпите, създавайки Трансалпийска Галия. Прекосили Пиренеите, създавайки, освен всичко друго, Галиция, и навлезли в Рейнланд. Още през VIII век пр. Хр. те нахлули на крайбрежните острови, създавайки по този начин “Британските” острови.

От тук следва, че когато римските легиони завоювали по-голямата част от Западна Европа през кьсната републиканска епоха, именно келтите били онези, които оказвали съпротива на място. По време на Империята те съставяли основната демографска маса от романизираните келто-иберийци в Испания, от гало-романите в Галия, от романо-британците в Британия. Много от техните племенни имена се разпознават в съвременните топоними, които са изгубили напълно своите келтски връзки - Boii (Бохемия), Belgae (Белгия), Helvetii (Швейцария), Treveri (Триер), Parisi (Париж), Redones (Rennes), Dumnonii (Devon), Cantiaci (Кент), Brigantes (Бриджистър). В определено време, залети в много части от следващия наплив на германските народи, те установили постоянните си крепости далеч на северозапад, на “Келтския ръб” на Британия - в Ирландия, Западна Шотландия, Уелс и Корнуел. През IV век сл. Хр. под на-

244