Европа.История

RENATIO

тва - политиката до голяма степен била оставена на частната и местната инициатива. Във френската, а по-късно и в пруската версия, тя се държала много твърдо в ръ-цете на кралските министри. В Англия тя зависела от смесицата на частна и кралска инициатива. Едно ранно изложение може да се намери в “Беседа за общото благо на това царство Англия” (1549). “Обикновените средства да увеличим нашето богатство и съкровище са чрез външната търговия, написал Томас Мун малко по-късно, където винаги трябва да съблюдаваме това правило: да продаваме повече на чужденците I годишно, отколкото консумираме от тяхното по стойност”38.

Дипломатическата практика, както мислели меркантилистите, се развила в отговор на възхода на държавната власт. В миналото монарсите били доволни да отзоват своите посланици след приключването на всяка мисия. През XV век Венеция била единствената сила, способна да поддържа мрежа от постоянни посолства в чужбина, докато папските нунциати и други италиански градове последвали венецианс- ; кия пример. От около 1500 г. обаче суверенните владетели постепенно възприели назначаването на постоянни посланници като знак за своя статус и независимост. Те също така оценявали притока на търговска и политическа информация. Един от първите бил фернандо Католикът, чието посолство в двора на св. Джеймз датира от 1487 г, и първоначално било оглавявано от доктор Родриго Гондесалви де Пуебла, по-късно от жена - Катерина Арагонска, принцеса на Уелс, дъщеря на краля. Франсоа I от франция обикновено се слави с това, че имал първата изчерпателна кралска дипломатическа служба, включително и посолство при отоманската Порта от 1526 г.

Скоро corps diplomatique се появил във всеки голям двор и столица. Живеейки в състояние на известна опасност, дипломатите бързо изработили необходимите правила за имунитет, реципрочност, извънредна територия, доверие и предимство. През 1515 г. папата наредил нунцият да действа като доайен на corps, имперският посланик да има предимство пред своите колеги и всички останали посланици да получат старшинство според датата, на която тяхната страна е приела християнството. На практика споразумението не действало, защото Карл V предпочитал испанските пред имперските дипломати и защото, като “най-католическия” крал на Испания, отказал да отстъпи предимство на французите. Това предизвикало скандал между френските и испанските посланици, които упорито държали на своето цели 200 години. В един случай, в Хага през 1661 г., когато кортежите на френския и испанския посланик се срещнали на една тясна уличка, дипломатите останали заковани на място цял ден, докато градският съвет разрушил перилата и позволил на двамата да минат едновременно. Московците също били педанти на формата. Царските посланици имали навика да изискват предимство пред придворните на императора. Във Варшава един московски посланик пристигнал, носейки две шапки - едната, която да вдигне пред краля на Полша при обичайния поздрав, а другата - за да пази главата си покрита според инструкциите от Кремъл.

В епохата на Макиавели дипломатите скоро си спечелили репутация на измамници. Те трябвало да бъдат запознати с кодовете, шифрите и невидимото мастило. “Посланик, отбелязва саркастично сър Хенри Уутън, е честен човек, изпратен да лъже в чужбина за благото на своята страна”. Въпреки всичко развитието на постоянната дипломация отбелязало важен етап от формирането на общността на нациите.

РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ

539

През 1643-8 г., когато била свикана голямата дипломатическа конференция в Мюнстер, а после и в Оснабрюк, за да се сложи край на Тридесетгодишната война, “Концепцията за Европа” вече започвала съществуването си.

В началото на XVI век централната сензация върху картата на Европа дошла от внезапния възход на Двора на Хабсбургите до положение на прекалено величие. Успехът на Хабсбургите не бил достигнат чрез завоевания, а заради упадъка на конкурентните династии, чрез предвидливи брачни планове и чрез добър късмет. Fortes bella gérant, гласяло мотото, Ти felix Austria nube*. Ударението било на felix “щастлива” и nube “жени се”.

През 1490 г. Максимилиан I Хабсбург, крал на римляните, все още бил беглец от окупираната от унгарците Виена. Властта му над Империята изглеждала несигурна; и той бил задължен да започне серия от имперски реформи от слаба позиция. Той надзиравал създаването през 1495 г. на Reichskammergericht (Имперски съд на справедливостта), през 1500 г. - на Reichsregiment (постоянният Регентски съвет), а през 1512 г. - Reichsschlüsse, или “Мандатите” на Имперската конференция. Със създаването на трите колегии на Конференцията - курфюрсти, князе, градове - и с разделянето на Империята на десет териториални кръга, всеки под directorium на двама князе, натоварени с управление на правосъдието, облагането с данъци и военните въпроси, той ефикасно предал цялата директна власт в Империята. Така превърнал Династията на Хабсбургите в нещо необходимо за германските князе, тъй като им дал всичко, което те някога желаели.

Едновременно с това Максимилиан засилил много Hausmacht, частната власт на династията Хабсбург. Ранната смърт на първата му жена Мария му дала приказно-то херцогство Бургундия; а през 1490 г. наследил Тирол, който му дал любимата му резиденция в Инсбрук. Един договор за наследство с Ягелоните от 1491 г. му върнал Бохемия, друг от 1515 г. - Унгария. И двата плана щели да съзреят след смъртта на Луи Ягело през 1526 г., оставяйки династията с “основите на една дунавска монархия”39. Еднакво важна била и женитбата на неговия син с наследницата на Фердинанд и Изабела, която хвърлила мрежата върху испанските доминиони. През 1497 г. вторият му брак с Бианка Сфорца от Милано улеснил паричния поток и помогнал за утвърждаването му като император през 1508 г. Тогава този най-велик идеолог от Хабсбургите може би е почувствал, че неговата мисия е изпълнена. Скоро след това той бил достатъчно самоуверен, за да предложи да го изберат за папа!

Когато Максимилиан починал, неговият внук Карл от Гент наследил земи “в които слънцето никога не залязвало”. За да завърши всичко, с помощта на дукатите на Фугер Карл преодолял френската и папската съпротива, за да бъде избран за Свещен римски император за рекордно време и като непосредствен наследник на дядо си. (Виж Приложение III, стр. 1276.) [dollar]

Карл V (император, 1519-56), чиито владения се простирали от Филипините до Перу, постепенно бил затрупан от множество противоречиви проблеми, физически той нямал никаква имперска осанка; заради слабите си сливици имал хленчещ глас

* Нека силните да водят война. Ти, щастлива Австрия, се жени. Приписва се на Матиаш Корвин, крал на Унгария - Б. а.