Европа.История

MEDIUM

72) вселили боен дух, който мобилизирал разнородни последователи. Техният антураж включвал персийски чиновници, гръцки съветници и богата компания от философи, математици и поети:

Събудете се! Защото Сутринта в Чашата на Нощта Захвърли Камъка, от който Звездите Политат:

И ето! Ловецът от Изток улови Султанската Кула в Примка от Светлина.

Тук с Комат Хляб под Клона Манерка Вино, Книга със Стихове - и Ти До мен, запяла в Пустошта -И пустошта е Рай сега.

Това всичко е шахматна дъска от Дни и Нощи Където Съдбата си играе с Хората за фигури,

Насам и натам мести и матира, и убива,

И една по една обратно в шкафа лягат21.

Омар Хаям (1048-1131), чиито персийски четиристишия се превърнаха в превод в едно от любимите четива на английската литература, служи като астроном и специалист по календара в двора на селджуките при управлението на Алп Арслан, архитекта на техния най-велик триумф. На 19 август 1071 г. в Манзикерт край езерото Ван селджуките превърнали един граничен спор в поражение за Империята. Византийската армия била напълно унищожена. Императорът, Роман IV Диоген, бил пленен. Стратегическият център на Империята в Мала Азия бил прегазен и след това послужил като база за създаването на турския емират Рум. Населението и икономическите ресурси на Империята били редуцирани драстично.

Византия никога не се възстановила напълно. От тогава нататък императорите се опитвали да защитават свития преден терен на крепостта Константинопол. Селджуките също изчерпали силите си. Те скоро загубили контрола си върху Йерусалим, отстъпвайки го на шиитите фатимиди от Египет; и войните между съперничещите си емири дали на Империята малко отдих. Енергичният млад император Алексей I Комнин (упр. 1081-1118) задържал границата с комбинация от доблест и съмнителни финансови средства, като например овладяването на църковната хазна. Той отблъснал норманите от Гърция и си възвърнал ценното пространство между Понтийското и Егейското крайбрежие. Но и дума не можело да става за възвръщане на предишния статус. Под управлението на Мануил I (упр. 1143-80) разцъфнал известният “Комнинов Ренесанс”, особено в науката, теологията и архитектурата. Грандиозните планове за повторно обединяване с Рим и за завоюване на Египет не довели до нищо. Нарастващото влияние на латинците, с които Мануил напълнил двора си, довело до нарастване на напрежението особено с венецианците. Изроденият Андроник Комнин (упр. 1183-5) бил измъчван до смърт от банда, която била постигната от неговата участ, фасадата на величие все още била непокътната. Константинопол все още бил най-богатият и най-цивилизованият град в християнския свят: неговата търговия,

Ш

СРЕДНОВЕКОВИЕТО

353

церемонии, ентусиазираните молитви продължавали с пълна сила. Но съдържанието изчезвало. Държавата изчаквала шока, който през 1204 г. щял да я убие.

Бедите на Византия имали сериозно въздействие върху православните славянски земи. Не съществувала нито волята, нито средствата, чрез които гръцкият патриарх да осъществява същия контрол над българите, сърбите или киевчаните, какъвто Папството започвало да осъществява на запад. Във века след Манзикерт Балканите още веднъж се впуснали в безредици. Печенегите, които стигнали за втори път до стените на Константинопол през 1090 г., не били покорени до 1122 г. На северозапад трябвало да се водят дълги кампании, за да се запази Сърбия от маджарите. През 1186 г. българите отново се освободили, за да основат своята “Втора Империя”*.

Киевска Рус до голяма степен била оставена да се оправя сама. Ярослав Мъдрият (упр. 1019-54), наследник на св. Володимир, превзел Червена Рутения от поляците, победил печенегите и дори изпратил голяма морска експедиция срещу Константинопол. Но след неговата смърт държавата се разпаднала на воюващи помежду си държавички - Халиш и Волхиния на запад; Киев, Туров, Черингов на юг; Новгород, Полоцк и Смоленск на север; Твер, Владимир-Суздал и Рязан на Горна Волга. Несъгласията между русите били раздухвани хитро от византийците и биха могли да бъдат използвани от съседните поляци, ако и самото Полско кралство не изпаднало в подобен продължителен период на фрагментация след 1138 г. Невръстните кралства на славяните били разтърсени от сериозни безредици дълго преди пристигането на монголите.

Различията между източните славяни станали очевидни. Киев си останал търговски и религиозен център; но изложен на прищевките на печенегите (патцинаките) и половците (куманите) от степите, изгубил целия си политически контрол. През XII век името Ukraina, означаващо “На края” или “границата”, за пръв път било използвано за земите около Киев. Халиц (Галиция), отбелязана за пръв път през 1140 г., и Волхиния преминали под властта на Романовичката династия. Даниел Романович (упр. 1235-65) получил короната си от папски легат, но по-късно се отрекъл от католицизма. Според една хроника той бил принуден да застане на страната на народа, за да покори болярите. “Не можеш да ядеш от меда, казали му, докато не избиеш пчелите”.

Североизточните държавички на Рус привлекли важни селски преселения в гористата зона на Горна Волга, което помогнало за разрастването на градовете. Селището Москва на река Москва е документирано за пръв път през 1146 г. През 1169 г. Андрей Боголюбски, княз на Владимир, бил достатъчно силен, за да плячкоса Киев. През 1185 г. княз Игор от север повел славна експедиция срещу куманите. Град Новгород започнал развитието си като независима република през 1126 г. Неговото veche, събрание на свободните му граждани, избирало както главния управител, така и архиепископа. То поставяло условията на договора, който ограничавал властта на управляващия княз. Огромни територии на север, както и манастирът “Св. Арахангел Михаил” на Бяло море били подчинени на Новгород. Александър Невски (око-

* Става дума за Второто българско царство, но терминологията на автора не винаги съвпада с терминологията, утвърдена в българската историография - Б. пр.

23. Европа

М

354