Европа.История

MEDIUM

кажат открито?… Плювалникът е мебел, която вече не може да се открие в модерните домакинства. (Кабанес, 1910)3

Оказва се, че нуждата да се плюе не била оспорена до XVIII век, въпреки че ограниченията за това - къде, кога и как да се плюе - нараснали сериозно. През XIX век плюене* то станало скандално може би заради страха от туберкулозата. Но определено лицемерие разделяло правилата за добро поведение и всеобщата употреба на плювалника - съд, използван заради навика да се дъвче тютюн. Чак през XX век влязла в сила пълната забрана. Табелите с надпис “Плюенето забранено” останали в лондонските автобуси до 60-те години на XX век. По това време някои рок групи карали феновете си да плюят като знак за социално неподчинение. Плюенето отново може да стане прилично.

Точно както “цивилизационните процеси” постепенно изграждат самоограничения в обществото като цяло, така и обучението на децата изгражда самоограничения сред възрастните:

По такъв начин през вековете бавно се развивал социално исторически процес, при който стандартите за това, кое е неприлично и обидно, се прокарвали отново и в съкратена форма в живота на индивидуалното човешко същество… Може да се говори, като паралел на законите на биогенезата, за фундаментален закон на социогенезата и психогенезата4.

Критиците на тази “цивилизационна” теория може да възразят срещу такава стеснена дефиниция на цивилизацията. Някои може да сметнат това за странна немска теория - само подредени навици и празни глави. Мнозина биха настояли, че изкуството на savoir vivre изисква доста повече неща от способността да контролираш плюенето, сфинктера и сребърните си съдове. “Цивилизационните криви” на Норбърт Елиас и неговата теория за нелинейния прогрес няма да убедят всички. Но всички ще признаят съществуването на пропастта, която разделя тъй наречения западен цивилизован човек от средновековните начини на поведение, при които съвременните навици за хигиена, уважение на индивида, личен живот и “лично пространство” действително отсъствали. Човек само трябва да се замисли върху някои други избрани средновековни предписания:

Признак на лоши маниери… е да носиш шлем, когато обслужваш дами.

Не си издухвай носа с пръстите, с които държиш месото.

Ако трябва да почешеш небцето си, направи го вежливо с палтото си.

Пръдните могат да се прикрият с кашляне.

Преди да седнеш, увери се, че мястото ти не е мръсно.

Неучтиво е да поздравиш някого, който уринира или ходи по голяма нужда.

Когато ядеш, не забравяй бедните. Бог ще те възнагради5.

СРЕДНОВЕКОВИЕТО

367