Европа.История

MEDIUM

косят Карпатите и в рамките на един човешки живот да провокират издигането на 1 шест-седем устойчиви структури върху картата на Европа. Само кабинетните истори-1 ци, седнали в застоялите води на един крайбрежен остров, могат да преценят подоб-1 но развитие като тривиално.

Разбира се, издигането на Отон I Саксонски (936-73), който официално бил ко- | ронясан като император в Рим през 962 г., не може да бъде приписвано изключител-I но на победата му при Лехфилд. Баща му, Хенрих I Птицелов (919-36), вече бил пре- | върнал Саксония в огромна сила. От своя дворец в Мамлебен в планините Харц той 1 създал източните граници, построявайки укрепени градове и настанявайки германс-1 ки заселници срещу нашествията на датчаните, славяните и маджарите. Куедлинбург, 1 Майсен и Мерсебург датират от времето на неговото управление. Така че Ото строил ] върху стабилни основи. Границите били консолидирани с помощта на духовенството. ] Архиепископията на Магдебург (968), епископиите на Бранденбург и Хавелберг и но-1 вото пристанище Хамбург можели да бъдат създадени на сигурно място. Три кампа-1 нии в Италия, от 951-2,961-5 и 966-72 г., възстановили имперската връзка между Гер-1 мания и Италия. След серия от граждански войни и благоразумни брачни съюзи не- ] покорните херцогства Франкония, Лотарингия, Швабия и Бавария се интергрирали отново.

След това възстановената империя била обречена на продължително същест- ] вуване до унищожаването й от Наполеон. Лидерите на двора в Саксония естествено ] обърнали своя гравитационен център на изток, въпреки че неговият икономически 1 живот все още бил доминиран от Рейнланд. Неговата кралска столица си останала | Аахен; а притежанието на Лотарингия, старото “Средно кралство”, му осигурило пое-1 тоянно участие в западните дела. Салическата династия, която последвала Саксон- ] ците от 1024 до 1125 г., имала франкски произход. Но те вече не управлявали импери-1 ята на франките, а едно създание, което щяло да израсне в Свещената Римска импе- ] рия на германската нация - основата на “Германия”. (Виж Приложение III, стр. 1252.) ]

През 972 г., в края на последната кампания в Италия, Отон I предприел важна ] стъпка. След като завладял византийските италиански територии, предложил да ги вър- ] не в замяна за взаимно признаване на титлите. Той щял да отстъпи “Империята на | римляните”, ако те признаели неговия собствен, равностоен императорски статус. Съг-1 лашението било затвърдено със сватбата на сина на Отон за Теофано, дъщеря на бив- | шия византийски император, Романос II. От тогава нататък съществували две империи. Отон III (упр. 983-1002) наистина се насладил на мечтите за едно по-голямо царство. Той направил поклонение в Аахен, за да открие гробницата на Карл, и направил официална визита на своите източни полски съседи. Но неговите идеи не привлекли подкрепата нито на Германия, нито на Константинопол и той не оставил преки наследници. Наследникът на трона Хайнрих II (1002-24), последният от Саксонската линия, скоро се захванал с всички проблеми, които се превърнали в обичайно бреме на империята: гражданските войни в Германия, граничните войни срещу славяните, ] експедициите в Италия, спорадичните конфликти с Франция.

Отон I гледал на папетвото с автократично презрение. Той наредил никой папа да не бъде посвещаван, преди да се закълне във вярност към империята. След като ] обесил трибуните и префекта на Рим, той наложил Йоан XIII (965-72) като прелюдия J към своята собствена коронация. За момента латинският папа едва ли е бил по-неза-

СРЕДНОВЕКОВИЕТО

337

висим от гръцкия патриарх. Общо казано, саксонските императори оставили враждуващите владетели на “Западна франкия” да се оправят сами. През X век наследниците на Каролингите били вкопчени в сложна борба на съперничество и взаимна зависимост с наследниците на Робер, граф на Париж, особено с Хюго ле Гранд, “Херцог на французите”, който бил известен с това, че издигал крале. В процеса те изгубили своя дял от Лотарингия и следователно старото сърце на франкия. През 987 г., когато последният Каролингски крал умрял без наследник, борбата била решена в полза на сина на херцога Хюго Капет (упр. 987-96) - основател на династията, която щяла да властва близо 400 години.

От тогава нататък кралство франция било обречено на дълго съществуване. Лидерите на двора Капет неизбежно обърнали гравитационния си център на запад. Разбира се, споменът за Карл и претенциите за Лотарингия си останали; но кралството изгубило своя същински франкски характер. Обратно на по-късните твърдения, то не било замесено в непрестанни войни със своите германски съседи; но отчетливото му разделяне от новоконституираната империя действало като мощен мотор за една нова идентичност. То било основата на френската нация.

В периода когато Франкската империя западала и Саксонската империя ставала все посилна, Византийската империя достигнала зенита си под управлението на Македонската династия. Василий I (упр. 867-86), бивш обяздвач на коне, превзел трона чрез убийство, се оказал способен администратор, който започнал “епохата на възстановяване и консолидация”. Дългото властване на неговите наследници, Лъв VI философ (упр. 886-912) и Константин VII Багренородни (упр. 913-59), и двамата учени, съвпаднало с очевидния подем в търговския просперитет на Константинопол. Войните-императори, Йоан Цимисхи (упр. 969-76) и Василий II Българоубиец (упр. 976-1025), започнали офанзива на всички фронтове. Императрица Зоя ( около 978-1050) поддържала властта в продължение на половин век чрез манипулиране на трима съпрузи. Нейният мозаичен портрет е оцелял в “Света София”, от едната страна с Христос, а от другата с един император, чийто надпис е заличен уместно. Нейната коварна сестра Теодора (упр. 1055-6) за кратко време се появява като единствена владетелка.

[ATHOS]

Под управлението на Македонската династия Византийската държава успяла да се утвърди както във вътрешен, така и във външен план. Патриарсите били държани в жалко подчинение. Имперският съд председателствал над бюрокрацията, която въвела единни закони във всички провинции. Армията била реорганизирана с професионални, подобни на рицарите, кадри. Аристократичните родове били задължени да служат на държавата. Държавата регулирала търговията и цените, увеличавайки максимално собствените си приходи. Константинопол служел като водещ разпределителен склад между Изтока и Запада, далеч превъзхождащ по възраст всички останали европейски градове. Византийската териториална мощ се увеличила значително. Василий I възстановил византийското присъствие в Южна Италия с повторното завземане на Торонто (880). Имало две екзархии - в Калабрия и в Лангобардия - и Catapenatus в Бари. На изток ежегодните кампании през целия X век били възнаградени с възстановяването на Сирия, Кипър, Крит, Киликия и част от Месопотамия. Арабският напредък бил спрян. Армения, която през IX век била управлявана от мес-

22. Европа

338