Европа.История

DVNAMO

безсмъртните думи на генерал Базан в навечерието на почти сигурното поражение: “Nous sommes dans le pot de chambre, et demain nous serons emmerdés’ (Ние сме в нощното гърне, а утре ще бъдем покрити с него.)® Обградени от всички страни и обстрелвани от една ръка разстояние от враг, който се бил научил да се въздържа от фронтални атаки, французите устояли на стоманените оръдия “Круп” в продължение на няколко часа, преди да капитулират. Императорът бил взет в плен, абдикирал и ло-късно потърсил убежище в Англия, франция продължила да се сражава осем месеца; но след като Париж бил обсаден, гладувал и се рушал под ударите на пруската артилерия, правителството на Третата република било принудено да умолява за унизителен мир. През май 1871 г. то се предало, съгласявайки се да отстъпи Елзас и Лотарингия, да плати огромни репарации и да приеме германска окупация за две години.

Бляскавата победа на Прусия имала няколко дълготрайни последствия. Тя улеснила декларацията за обединената Германска империя, чийто пръв император Вилхелм I (упр. 1871-88), крал на Прусия, бил провъзгласен от германските принцове, събрали се във Версай. Тя обявила пред света, че новата Германия няма да отстъпва пред никого по военните си умения. Във франция провокирала отчаяните събития на Парижката комуна и подхранила страстите на антигерманската омраза, които още по-настоятелно щели да апелират за отмъщение.

Източният въпрос, както започнали да го наричат, израснал от два свързани и очевидно невъзвратими процеса - продължаващата експанзия на Руската империя и трайното отстъпление на отоманците. Той породил независимостта на балканските нации, Кримската война (1854-6) и верига от усложнения, които по-късно подпалили фаталната криза от 1914 г. Перспективата за отоманското сгромолясване се виждала все ло-ясно през целия век. За руснаците това било напълно желателно. Установяването на християнски сили на Босфора представлявало крайната цел на царската политика още след като бил формулиран митът за Третия Рим. Овладяването на Проливите щяло да осъществи руската мечта за неограничен достъп до топли морета. Както Достоевски отбелязал през 1871 г. в триумфално очакване: “Константинопол ще бъде наш!” За другите Велики сили смъртта на “Болния човек на Европа” криела много опасности. Британия се страхувала за своите комуникационни линии към Индия. Австрия се чувствала заплашена от струпването на спонсорирани от Русия държави на югоизточната й граница. Германия се чувствала заплашена от възхода на единствената сухопътна сила, чийто военен капацитет можел някой ден да настигне нейния.

Решителната руска експанзия продължила с темпове, които за периода 1683— 1914 г. се изчислявали средно, може би консервативно, на 55 квадратни мили на ден70. Но тя не винаги заплашвала Европа директно. След придобивките от Наполеоновия период главните атаки сега били насочени срещу онова, което руснаците понякога наричали “Средния Юг” в Кавказ и Централна Азия, и срещу Китай и Япония. Европа обаче не била имунизирана против Мечката, която постоянно изпробвала границите на търпимостта. Руската намеса в Гръцката война за независимост ударила камбаните за тревога, а придобивките й след Договора от Адрианопол (1829) били ограничени до малко ъгълче при делтата на Дунав. През 1831 и 1863 г. руските нарушения на номинапната независимост на Полша предизвикали енергичните протести на Британия и Франция. Но те не били неизгодни за Берлин и Виена, които искали да удържат

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

875

собствените си полски територии. Така че не станало нищо. Руското настъпление в дунавските васални държави през 1853 г. провокирало незабавен военен отговор от страна на Австрия и довело до избухването на Кримската война (виж по-долу). След това Санкт Петербург разбрал, че директното анексиране в Европа може да се окаже скъпо и че части от неговата империя са уязвими на атаки от страна на противници с по-голяма военноморска сила. Било взето решение за изтегляне от Северна Америка; и през 1867 г. Аляска била продадена на САЩ за незначителните 8 милиона долара. Недвижима собственост се придобивала много по-лесно другаде. През 1859 г., след половин век на жестокости и опустошения, завоюването на планинските племена в Кавказ било завършено, а техният чеченски герой Шамил бил пленен. През 1860 г. Амур и морските провинции били превзети от Китай, а Курилите - от Япония. Всички тези придобивки по-късно щели да бъдат отхвърлени от губещите като “несправедливи договори”. През 1900 г. руската окупация на Манджурия провокирала конфликт и поражение в Руско-японската война (1904-5). През 1907 г. разделянето на Персия на британска и руска сфери на влияние сложило край на британските страхове за Централна Азия, продължили няколко десетилетия, но засилило подозренията относно руските кроежи за Персийския залив.

Кримската война (1853-6) избухнала, когато Британия и Франция решили да помогнат на Портата в нейните усилия да защити дунавските васални държави и да се противопостави на руските претенции за защита на отоманските християнски поданици. Австрия незабавно окупирала васалните държави, а западните сили, подпомогнати от Сардиния, изпратили наказателна експедиция в Крим. Въпреки противната окопна война, холерата и ужасните загуби, съюзническата обсада на Севастопол най-накрая успяла. Мирът от Париж (1856) неутрализирал Черно море, наложил обединен европейски протекторат над отоманските християни и гарантирал целостта на Отоманската империя и на нейните васали. [Abkhazia]

Въпреки това руснаците се върнали на Балканите след двадесет години. В този случай поводът бил даден от едновременните бунтове в три отомански провинции - в Босна, Херцеговина и България. Военната интервенция на Сърбия и Черна гора, дипломатическата намеса на Австрия и убийството на 136 турски чиновници в България довели до жесток отомански отговор. През май 1876 г. над 20 000 селяни били изклани в прочутите Български ужаси. В Лондон Гладстоун бушувал: “Нека сега турците изнесат своите зверства по единствения възможен начин, а именно като изнесат самите себе си”. В Константинопол двама султани били свалени един след друг. В Санкт Петербург царят се чувствал задължен да защити балканските християни. Били свикани две международни конференции, за да наложат условия на новия султан Аб-дул Хамид II Прокълнатия (упр. 1876-1909), който объркал всички с обещания за парламентарна конституция. През април 1877 г. руските армии нахлули в отоманската територия на Дунав и в Армения. Тяхното настъпление било забавено много от силната турска съпротива на балканските проходи; но през януари 1878 г. казаците заплашвали стените на Константинопол. По договора от Сан Стефано (1878) Портата била задължена да приеме твърдите условия на царя, включително и създаването на независима “Велика България” с тревожни размери. (Виж Приложение III, стр. 1251.)

Берлинският конгрес, 13 юни -13 юли 1878 г., бил свикан, за да задоволи британските и австрийските искания за ревизия на Санстефанския договор и да окастри

876