Европа.История

HATRED

HA 3 август 1918 r. архиепископът на Кентърбъри Рендъл Дейвид сън проповядвал в “Св. Маргарита”, Уестминстър, пред краля и кралицата, пред министрите и пред двете камари на Парламента. Мнозина от паството знаели, че архиепископът многократно протестирал в частни разговори срещу морала на правителствената военна политика. Много трябва да са се почувствали неудобно от онова, което казал публично: “Съществува форма на гняв, която може да се изроди в отровна омраза, насочена направо против принципите на християнската вяра, казал той с мекия си шотландски глас. Както верните ученици на живия Господ и Господар, който умря на кръста заради всички, които Го мразеха, ние трябва да видим, че духът на омразата не намира хранителна почва в нашите сърца”1. До него бил капеланът на архиепископията и негов по-късен биограф, преподобният Джордж Бел (1883-1958), бъдещият епископ на Чичестьр. Взел пример от своя наставник, капеланът щял да разцъфне като водещ изразител на “християнския интернационализъм” в протестантска Европа.

Епископ Бел бил невероятен интернационалист. Той не говорел нито дума на чувд език. Но овладял здраво християнските принципи и имал смелостта да ги изразява. В следвоенните години той попаднал под близкото влияние на архиепископ Натан Сьодерблом от Упсала, шведски лютеран, който някога бил професор в Лайпциг. През 1919 г. присъствал на Васенарската конференция в Холандия, която обсъждала вината за войната; а през 1925 г. помогнал за организирането на Стокхолмската конференция за християнския “Живот и работа”, която посяла семето за по-късния Световен съвет на църквите.

В началото на 30-те години на XX век като председател на Всемирния християнски съвет за живот и работа (UCCLW) Бел се сблъскал с проблема на германските църкви, подложени на натиск от страна на нацистите. През 1935 г. той настоял за публична протестна резолюция; написал силно писмо до райхсепископа Мюлер от името на “Изповедната Църква” и приел лично възмутения Рибентроп в Чичестьр. Срещите на Бел и на UCCLW в Нови сад (1933) и Фано (1934) постлали пътя за Оксфордската конференция през 1937 г., която обединила няколко екуменически групи и разпознавайки тоталитарното предизвикателство на нацизма и комунизма, станала свидетел на началото на Оксфордската група за морално превъоръжаване.

Когато избухнала войната, епископ Бел изказвал безстрашно мнението си. През юни 1939 г. в Оксфордския университет той говорил за “Бог над нацията”, отхвърляйки “скан-далното” настояване за държавен суверенитет и “разрушенията, причинени от колективния егоизъм”3. През ноември публикувал “Функцията на Църквата по време на война”:

Църквата не успява да бъде Църква, ако забравя, че нейните членове в една нация имат другари във всяка нация. [Църквата] трябва… да осъди налагането на наказателни мерки и бомбардировките на военните сили от своята собствена нация. Тя трябва да се изправи срещу пропагандата на лъжи и омраза. Тя трябва да бъде готова да насърчи подновяването на приятелски отношения с вражеската нация. Тя трябва да се изправи срещу всяка война за унищожение или заробване и срещу всички мерки, насочени директно към унищожаване на морала на населението…4

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

927

Тези принципи не били популярни, поне не и в правителството на Негово величество или в неговото епархийско паство. Но те били последвани от речи в Камарата на лордовете срещу интернирането на чужденците (август 1940), срещу “унищожителните бомбардировки” (9 февруари 1944) и срещу използването на атомната бомба. |аьтмаккт| Бел не използвал евфемизми за съюзническата бомбена офанзива:

Вече не отбраната, военните и индустриалните цели са мишената на бомбардировачите. Но целият град… е заличен. Как може да съществува разум в такъв случай, когато цивилни, паметници, военни и индустриални обекти, всички заедно оформят мишената?3

През юли 1942 г. епископът предприел опасен полет до Стокхолм, за да се срещне с членовете на християнската съпротива от Германия. Неговият апел към съюзническите сили от тяхно име щял да бъде отхвърлен. Но именно на Джордж Бел пастор Бонхофер щял да предаде тайно своето последно послание от килията на смъртника в нацисткия затвор. “Кажи му, пишело там, че… с него аз вярвам в принципа на всемирното християнско братство и че нашата победа е сигурна.”6

“Християнска Европа” винаги заемала най-висше място в мислите на Бел за бъдещето. Той попитал за авторите на бомбената офанзива: “Те ще [доживеят ли] да събират реколтата, която засяват за бъдещите взаимоотношения между народите в Европа?” В едно следвоенно предаване за Германия през 1945 г. апелирал към “духа на Европа”:

Днес една от главните цели… трябва да бъде възстановяването на Християнския свят. Ние искаме да видим Европа като Християнски свят… Никоя нация, никоя църква, никой индивид не е без вина. Без разкаяние и без прошка не може да има възраждане7.

Тези идеи излезли на преден план в ранната фаза на следвоенното европейско движение, преди то да бъде заграбено от икономистите. Джордж Бел играл подходяща и видна роля в основаването на Световния съвет на църквите, което станало в Консертгебоу в Амстердам на 22 август 1948 г. — почти точно тридесет години след службата на архиепископ Дейвид-сън в Уестминстър.

за Варшава. Той пристигнал на 11-и сутринта, направил преглед на обезоръжените германски гарнизони и за огорчение на западните съюзници поел юздите на независима Полша.

Поради това накрая, както Русия по-рано, Централните сили били победени повече от политически колапс, отколкото от открито военно поражение. Германската армия, победоносна на изток, все още била непокътната на запад; тя никога не била изтикана обратно на германска територия. Но била свързана с политическите власти, които издавали заповедите. Преговорите за примирие започнали от 8 ноември в Ретонд сюр Асне край Соасон. Скоро било постигнато споразумение въз основа на 14-те точки на Уилсън плюс 18 допълнителни изисквания на съюзниците. Последните се отнасяли до евакуиране на окупираните територии и анулиране на договорите от Брест-Литовск и Букурещ. Съюзниците настоявали за толкова сурови условия на ка-

928