Европа.История

REVOLUTIO

на страна, императорският ковчежник криел остатъците от имперската хазна под купчина конски изпражнения в конюшните на епископа. На 11-и Наполеон вечерял набързо с Куленкур, който действал като негов посредник със сенаторите в Париж. Той открил, че неговият камериер е изсипал барута от чифта пистолети, които винаги държал до леглото си. Но все още имал шишенце с опиум, което носел след момента, когато за малко не бил пленен от казаците в Русия две години преди това. Оттегли се в стаята си и глътнал съдържанието. Отровата била отслабнала. Била достатъчно силна, за да го накара да се присвива от болки в стомаха и конвулсии, но не и зара го убие. Куленкур довел доктор. Императорът се възстановил до сутринта. И казал: “Колко трудно е да умреш в леглото си!” (Тайната останала скрита до публикуването на личните мемоари на Куленкур през 1933 г.)57

На 13-и Наполеон се сбогувал с Джеймз Макдоналд, херцог на Таранто, последния от неговите маршали, който останал до него. Преданият шотландец, син на прогонено в изгнание якобитско семейство, се присъединил към Куленкур в скорошните разговори за абдикацията със съюзническите сили. Наполеон не можел да не забележи, че Кембъл е пристигнал точно когато Макдоналд се канел да си тръгва. Но задачата била изпълнена. Наполеон го дарил с церемониалния меч на Мурад бей, спомен от неговата кампания в Египет през 1799 г.: “Приемете този спомен за мен и за моето приятелство”58.

Приготовленията за неговото пътуване към Елба започнали веднага щом бил подписан Договорът от фонтебло. Императорът щял да бъде ескортиран до Южна франция от четирима съюзнически пълномощници - полковник Кембъл, граф Шувалов, барон фон Колер и граф Трахсес фон Валдбург. Те трябвало да пътуват през Лион и Авиньон до едно пристанище на Ривиерата, където щяла да чака британска фрегата за петдневното пътуване до Елба. Група коняри и каруцари работели упорито на станцията Росниер в гората във Фонтенбло, почиствайки и смазвайки осемте карети от конвоя, заличавайки императорските гербове, товарейки запаси на двадесетте превозни средства от товарния керван, подготвяйки 101 ездитни и товарни коня, които били необходими. Сто товарни каруци с мебелите и личните вещи на императора щели да ги последват по-късно. Най-тежките предмети щели да бъдат изпратени предварително до Бриар, на юг, откъдето щели да продължат с императора и с неговия ескорт в края на първия ден. Предната група тръгнала на сутринта на 14-и по пътя Монтарж.

Подборът на ескорта бил оставен на императора. Бил му отпуснат персонал от тридесет офицери и гарнизон от 600 души. Кавалерийската част била образувана под ръководството на генерал Жермановски от ескадрон полски кавалеристи, в който били допуснати и шепа французи и мамелюки. Имало и екипаж от моряци, артилерийска батарея със 100 топчии и пехотен батальон, съставен от три роти гренадири и три роти кирасири. Хората от батальона щели да бъдат подбрани лично на последния преглед.

В последната събота Наполеон се опитал да си уреди сметките с жените в своя живот. На Жозефин той написал:

В моето изгнание аз ще заменя меча с перото… Всички те ме предадоха… Adieu, ma bonne Joséphine. Научи се на примирение, както аз се научих, и никога не прогонвай от паметта си онзи, който никога не те забрави и никога няма да те забрави59.

КОНТИНЕНТ В СМУТ

765

Към Мария-Луиза, своята императрица, той използвал официалното vous:

Скъпа моя съпруго, Провидението… издаде своята присъда срещу мен. Поздравявам ви за пътя, по който сте поела… не мисля, че Съдбата ще ни събере отново… От всички мои наказания моята раздяла с вас е най-жестокото. Отправям само един упрек. Защо не обезпокоихте империята на моето сърце с вестта, че сте била удостоена с майчинство? Вие се страхувахте от мен и вие ме обичахте…60

Писмата не били изпратени. Те били открити в бюрото му във фонтенбло няколко дни по-късно, неподписани.

След това не му оставало нищо, освен да чака деня за заминаването, определен за следващата сряда. Наполеон възстановил духа си. Причинил толкова беди, колкото било възможно. Един-два пъти изпадал в обичайните си изблици на ярост. След като провалил вечерята на пълномощниците, като казал на камериера си да обяви неговото пристигане на масата и ги накарал да станат, той останал в стаята си.

Като войник Наполеон много пъти си мислил за смъртта и за забравата. Веднъж попитал маршал Сегур какво ще кажат хората, когато той си отиде. Министърът рецитирал скръбен химн и хвалебствие. “Non, казал Наполеон, извивайки китката си по галски, ils diront “Ouf”. (Не, те просто ще кажат “Пфу”)61.

В сряда сутринта Наполеон се облякъл просто за прощалната церемония. Той бил великият майстор на театралността и на планирането. Някога обяснил, че историята е съставена от време и пространство. “Човек винаги има шанс да възстанови загубената територия, отбелязал той”, но загубеното време - никога”. Трябва да е усещал възможността да изиграе онова, което историците щели да нарекат “Последната вечеря” от Наполеоновата иконография. Според противоречиви свидетелства той носел или всекидневната униформа на Chasseurs de la Garde - изрязана зелена куртка върху жилетка и бричове, - или синя куртка със син тесен панталон. Във всеки случай носел впити високи ботуши, инкрустиран меч отстрани, самотната звезда на Легиона на гърдите си, а на главата си - легендарната черна шапка с обърнат нагоре заден ръб. Точно в 11 часа, според други свидетелства когато ударил 1 часът, той се отправил към фоайето и стъпил в началото на мраморната стълба.

В историята има много моменти, когато изглежда, че една епоха е свършила, че някой дълго установен режим или система най-после е отминала. Това са опасни моменти за всички замесени, но не по-малко за историците, които искат да пожънат своите теми от подредени гладко периоди. Защото режимите, обществата и икономиките рядко умират за една нощ, както правят хората. Дори във времена на очевидно сгромолясване, на огромни катаклизми, силите на приемствеността и инерцията винаги ще се борят с моторите на промяната. Наполеон не бил мъртъв. Той само се превърнал в легенда. Пожелал “Adieu” на своята Гвардия, но не за последен път.

ПОРТУГАЛИЯ

ИСПАНИЯ

КРАЛСТВО

ФРАНЦИЯ

СЕВЕРНО

МОРЕ

1ИДЕРЛА1

КЪМ

1ЮРТЕМО ПРУСИЯ ВЕРГ VN _

ХАНОВЕР

БАВАРИЯ

САКСОНИЯ*

рШфГВО,

ШЩвЕт

СИЦИЛИИ

АВСТРИЙСКАX

I ИМПЕРИЯ \ ПРУСИЯ УХАБСБУРГСК//’-^* МОНАРХИЯ) МсРАЛСТВо)

I _ в Л) ПОЛША /

9 Република \ 1

Краков ^ \

ШВЕЦИЯ-НОРВЕГИЯ

БАЛТИЙСКО ~<-МОРБ ф

ЧЕРНА ГОРА

ВЕЛИКО ХЕРЦОГСТВО ФИНЛАНДИЯ м

ITÖMAHCKA

УЕРНО

МОРЕ

РУСКА ИМПЕРИЯ

КАСПИЙСКО

МОРЕ

766 REVOLUTIO

АТЛАНТИЧЕСКИ

ОКЕАН

ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ^ И ИРЛАНДИЯ v“*m

0 километри 500

МШШ 200

САРДИНИЯ ЩЩ

СРЕДИЗЕМНО угоскдн

MOPE.Pt1АПСЮ

л Люксембург

Кралство Сардиния (Пиемонт-Савоя-Сардиния)

Карта 22. Европа, 1815 г.