Европа.История

QUORUM PERPETUIDECORIS STRUCTURA MANEBIT

Чието творение ще остане завинаги като паметник на красотата

SI PERFECTA AUCTOR PROTEGAT ATQUE REGAT

Ако Творецът на Всички неща ги закриля и направлява.

SIC DEUS HOC TUTUM STABILI FUNDAMINE TEMPLUM

Нека Бог погледне над този храм

QUOD KAROLUS PRINCEPS CONDIDIT ESSE VELIT.

Който Карл Принцът създаде на солидна основа.

Украсата на параклиса е претрупана с имперската символика, която Карл и неговите наследници съживили в нова и наивна християнска обстановка. Мозайката в купола представя Поклонението пред Агнеца. Ambo, или амвонът, е покрит с римска керамика, стъкло и релеф на орел. Египетските колони в зелен и розов порфир подкрепят втория ред от сводове. Pala d’oro, или олтарният панел, изобразява Мъките Христови в класически романски релеф от масивно злато. Lotharkreuz или Кръстът на Лотар, е великолепен християнски орнамент от ковано злато, инкрустирано с антични скъпоценни камъни. Над него се извисява централен портретен релеф на император Август. Императорският трон, изсечен от прости плочи от бял мрамор, е гледал надолу от галерията на първия етаж в продължение на 32 коронации и на 700 години. Посланието е ясно: Империята, която Карл е създал, се смята едновременно за Свещена и за Римска.

През XII век по заповед на Фридрих Барбароса параклисът бил превърнат в гробница на Карл. През 1165 г. тялото на новоканонизирания светец било преместено в ковчег от

СРЕДНОВЕКОВИЕТО

325

масивно злато. То било обградено с колекция от подходящи реликви - превръзката на Христа, пояса на Девата, парче от черепа на Карл - всичките поставени в скъпоценни мощехра-нителници. Самият Барбароса дарил огромен железен свещник с форма на колело, “Короната на Светлините”, която е окачена в центъра на осмоъгълника и символизира стените на Новия Йерусалим. Върху нея има друг дълъг надпис:

Йерусалим, небесен Цион; Йоане, предвестник на спасението, видях Те… Фридрих, Католически Император на Римската Империя даде тази корона от светлини като царски дар… Сега, 0 Света Дево, той я посвещава на Теб. О Stella Maris, О Морска Звезда, вземи смирения Фридрих под Твоите грижи… и защити жената на императора, Беатрикс.

Днес параклисът в Аахен се нарежда сред най-първите чудеса на романското изкуство. Но той представлява нещо повече от това - осигурява един урок по история, по-жив, отколкото всяка книга би могла да предложи. Когато посетителите влязат, те минават през Вълчата врата - наречена така заради вълка, който измамил Дявола за владението на параклиса. Само едно безчувствено съзнание няма да бъде запленено от мощното сливане на варварското и античното, на християнското и езическото, които осигуряват духовната енергия на епохата. Ето го най-големия мемориал на Западна Европа от едно време, когато романският стил е бил нещо ново и когато центърът на цивилизацията все още се е намирал на изток1.

Живият дух на Карл бил спойката на царството. Неговото наследство веднага било оспорено от сина и внуците му. Постоянните делби довели до ранната му дезинтеграция. През 817 г. подялбата на Аахен провокирала гражданска война; през 843 г., след продължителната семейна кланица, Договорът от Вердюн довел до разделение натри между оцелелите внуци. Шарл Плешивия получил западния римски сектор - Нейстрия, Аквитания, Западна Бургундия и Испанската граница. Лотар I, крал на Италия, получил титлата император заедно със “Средното Кралство”, състоящо се отАустразия, Източна Бургундия, Прованс и Италия. Луи Германеца получил голяма част от източния, твърдо германски сектор. (Виж Карта 12.) Договорът от Вердюн създал сърцевината на бъдеща Германия и на бъдеща франция. “Средното Кралство” било оставено като предмет за постоянни спорове помежду им. Крайното наследство на Карл било не само пример за крехък съюз, но и перспектива за безкрайни борби.

[КЯАЦ

Враждата на Каролингите, или “Карлианците”, създала възможност, от която викингите бързо се възползвали. През лятото на 841 г. те вече плавали по Сена, за да ограбят Руан. През 843-4 г., след договора от Вердюн, презимували на остров Но-армутиер. През 854 г. новият град Хамбург бил опожарен, а Париж ограбен, докато Шарл Плешивия намерил убежище на Монмартр. През 847 г. древният град Бордо бил превзет за години. През 852 г. бил създаден зловещ прецедент, когато Шарл Плешивия, след като бил заловен от викингско множество в техния лагер в Жуфоз до устието на Сена, се откупил от тях със злато и трайни дарения на земя. Той бил награден с постоянни набези, на които само Орлеан успял да устои.

326