Европа.История

HEXEN

През 1635 г. Бенедикт Карпзов (1595-1666), професор в Лайпциг, син и брат на най-прочутите юристи в Саксония, публикувал своята Practica rerum criminalium за ръководенето на процесите срещу вещици. Макар да признавал, че чрез мъчения се изтръгват много неверни признания, той защитавал неговото използване. “Той доживял до зряла старческа възраст и поглеждал назад към похвалния живот, в който прочел Библията петдесет и три пъти, вземал причастие всяка седмица… и спечелил смъртта на 20 000 души.”1 Бил протестант и водещ ловец на вещици в Европа. В наши дни историците оспорват бройката.

Няколко години по-рано Йохан Юлиус, бургомастер на Бамберг във Франкония, лежал в градската тъмница, осъден на смърт заради това, че е присъствал на вещерски са-бат. Той бил порицан от канцлера на държавичката, който бил изгорен заради това, че е проявил “подозрителна снизходителност” по време на процесите срещу вещици. Но успял да изпрати тайно до дъщеря си подробен разказ за процедурите. “Скъпо мое дете… всичко това е лъжа и измислица, така че Бог да ми помага… Те никога не престават да измъчват^ докато човек не каже нещо… Ако Бог не изпрати средства за осветяване на истината, цели-j ят ни род ще бъде изгорен.”2 Католическият принц-епископ на Бамберг, Йохан Георг II Фухс фон Дорнхайм, притежавал построена за целта вещерска къща, оборудвана със стая за мъчения, украсена с библейски текстове. Разказва се, че през десетгодишното си властване (1623-33) той изгорил 600 вещици.

Европейската вещерска мания достигнала до един от периодичните си върхове. В Англия Пендълските вещици от Ланкашиър били докарани пред правосъдието през 1612 г. В Полша документите от процеса в Калишч детайлизират процесите от същата тази година:

“Гола, обръсната отгоре и отдолу, намазана със свещено масло, окачена на тавана, да не би чрез докосване на земята да призове Дявола на помощ, и с вързани ръце и крака, тя не искаше да каже нищо, освен че понякога е къпала болни хора с билки. Измъчвана, тя каза, че е невинна, Бог знае. Изгорена със свещи, тя не каза нищо, само, че била невинна. Смъкната, тя каза, че е невинна в името на Всемогъщия Бог и на Света Троица. Закачена отново и пак изгорена със свещи, тя каза Ах! Ах! Ах! За Бога, тя отиде с Дорота и жената на мелничаря… После се съгласи да признае.”3

В провинцията селяните често вземали нещата в свои ръце. Ако някоя заподозряна за вещица се удавела, когато я потапяли в езерото върху столче, привързано към дълъг прът, тя очевидно била невинна. Ако изплавала, била виновна.

Много учени трактати били написани за черното изкуство на магията. Сред тях били De la démonomanie des sorciers (1580) на Жан Бодин, Daemonolatreia (1595) на Никола Реми в Лоран, огромната енциклопедия на йезуита Мартин дел Рио, публикувана в Луваин през 1600 г., и Demonologie (1597) на крал Джеймз в Шотландия. Те обсъждали механизма на нощното летене върху метли, естеството и ефекта на заклинанията и клетвите, менюто в казаните на вещиците и преди всичко, сексуалните оргии, организирани на вещерските са-бати. Говорело се, че Дяволът се появявал или като брадат черен мъж, или като “вонящ