Европа.История

REVOLUTIO

рат. През 1991 г., когато Молдавия обяви своята независимост, гагаузите от Комрат, дотогава около 200 000 души активно население, не искаха да участват. Чеченците непокорно вдигнаха знамето на своята независимост от Русия и провъзгласиха своя собствена национална република в Грозни, докато татарите от Волга и Казан създадоха “Татарстан”.

През 1992 г., сред бързото разпадане на Югославия, босненското правителство се обяви за независимо с надежда да задържи интегритета на мултинационалната република. То получи международно признание, но не и значителна международна помощ или защита. Присъствието на западни благотворителни организации и символичните мироопазващи сили на ООН не направи нищо, за да сдържи развихрилата се по-късно оргия, включваща ограбване на земи, масови кланета и “етническо прочистване”. Самопровъзгласилата се Сръбска република Босна, базирана в Пале, отрази като огледало самопровъзгласилата се Сръбска република Крайна, базирана в Книн, която бе създадена в земите на старата военна граница на Хабсбургите в Хърватия. За една година сърбите, които представляват 31% от населението, завзеха 77% от територията. Сараево, както и няколко други анклава, беше обсадено. Хърватските атаки прогониха Мюсюлманите от смесените западни райони като Мос-тар, докато сърбите избягаха от доминираните от мюсюлманите райони в центъра. Може би четвърт милион души загинаха. Световните лидери нехаеха, докато Босна гореше. В отсъствието на решителна държавност рухването на комунизма имаше същия ефект както изтеглянето на отоманците преди почти двеста години4. |ЗД1ШЕУО]

ствено на военната сполука. Той забелязал, че поляците от Литва са доста по-различни от поляците във Варшава. И така, като Чарлз XII преди него и Хитлер по-късно, той решил да игнорира местните условия и си платил за това. Запазвайки за себе си всички мисли за политическото бъдеще, Наполеон напреднал през Литва към сърцето на Московия. При Бородино, пред портите на Москва, той изстрадал най-скъпата от всички свои победи. Москва била окупирана, но изгорена заедно с повечето си запаси. Царят просто отказал да преговаря и наредил на своята армия да избягва големи сражения. През ноември, когато гладът надвиснал над армията, било обявено отстъпление. Колоните на Grande Armée, които се разтегнали на 500 мили, станали жертва на руската зима, на мародерстващите казаци и на нехарактерните за сезона наводнения на Берьозина. Наполеон избягал във Варшава с шейна и оттам продължил за Париж. Що се отнася до неговите хора, от 600 000, които прекосили Неман през юни, едва един на двадесет оцелял, за да разкаже ужасната приказка. Както веднъж отбелязал императорът: “Всички империи умират от лошо храносмилане.” [malet]

[SPASITEL]

Последните кампании от 1813 и 1814 г. били решени както от логистиката, така и от представянето в битките. Въпреки че силите на Наполеон били напълно разбити в тридневната Битка на нациите край Лайпциг през октомври 1813 г., той продължил да печели голямата част от следващите сражения. Но се изправил срещу колективната воля на народите, възбуждането на чиито национални чувство самият той подпомогнал, както и срещу решителността на монарсите да възстановят своето превъзходство. Настъплението на руснаците, прусаците и австрийците от изток и на Уелингтън от юг не можело да бъде спряно. Броят на загиналите млади французи нараст-

КОНТИНЕНТ В СМУТ

755