Европа.История

OXFAM

ОКСФОРДСКАТА комисия за облекчаване на глада започнала дейността си в Университетската църква “Св. Дева Мария” на 5 октомври 1942 г. Нейната непосредствена цел била да облекчи нещастията, причинени от войната в Гърция. Тя в никакъв случай не била единствената агенция, посветила се на международна хуманитарна помощ: Международният Червен кръст действал от Женева от 1863 г., когато бил образуван от Анри Дюнан като резултат от ужасите, на които той станал свидетел при Битката край Солферино. През Първата световна война били организирани кампании за помощ на жертвите в Белгия, Събрия [Flora] и Галиция. През 1918-21 г. Американската администрация за помощите (ARA) осигурила огромна помощ, особено в Източна Европа, както направила и UNRRA след 1945 г. Почти всички воюващи страни, включително Германия, ръководили някакви агенции за помощи. Но Oxfam имала няколко предимства. Като Червения кръст тя била независима от правителствената политика. Също така, тъй като била базирана в една от Съюзническите държави, тя не престанала да функционира до края на войната. Трето, като британска агенция, тя имала свободен достъп чрез Империята до всички континенти. Тя имала добри позиции, когато фокусът на международната помощ се изместил от Европа1.

Историята на агенциите за помощ неизбежно отразила променящото се положение на Европа в света. Следвоенното изобилие създало огромни икономически различия между Севера и Юга в същото време, когато Западът се конфронтирал с Изтока. САЩ били по-заети с политика, отколкото преди; Съветският блок не бил включен в хуманитарните въпроси; а ООН по някакъв начин била ограничена от членуващите в организацията правителства. И най-важната роля била оставена на частните организации от следимперска Европа като Oxfam, Спасете децата, CAFOD * и Лекари без граници. Комисията Север-Юг (1978— 83) и свързаният с нея Бранд Репорт установили целевата цифра от 1% от БНП, която по-богатите нации трябвало да отделят, за да помагат на “Третия свят”. Но през 1992-3 г. нещастията в бивша Югославия наблегнаха върху факта, че кошмарите на самата Европа далеч не са приключили.

| Catholic Fund for Overseas Development — Католически фонд за развитие отвъд океана —

Б. пр.

патрули и сонари. Съюзническите загуби на кораби достигнали своя връх през март 1943 г., непосредствено преди подводниците да се сблъскат със своята собствена катастрофа. Потъването на 41 подводници заедно с Конвой ОМБ-5 принудило адмирал Дьониц да изтегли завинаги своите подводници от Атлантика.

След първия рейд с 1000 бомбардировача над Кьолн на 31 май 1942 г. съюзническата бомбена офанзива нараснала устойчиво до мощно кресчендо. Тя била критикувана силно както от практическа, така и от морална гледна точка. Точното бомбардиране, като прочутия “Бентов рейд” над резервоарите в басейна на Рур или унищожаването на нацисткия завод за тежка вода в Телемарк, Норвегия, били ясни цели. Но пълното унищожаване на германски градове чрез масирани бомбардировки и опитът да се тероризира цивилното население не постигнали очакваните резултати.

1032