Европа.История

PESTIS

само върнатите2. Еврейските лихвари вероятно са си навлекли най-силното презрение, защото се насочвали към дребни заеми към цялото население. Лицемерието и степента на враждебност вероятно са били неизбежни и една от най-важните техники на капитализма била възпрепятствана в продължение на векове. Но дори и така забележителната роля на евреите в европейското кредитно и банково дело е исторически факт.

донския мост. Обесили архиепископа и обезглавили много граждани. В Смитфийлд излезли лице в лице с младия крал и неговата свита и Уот Тайлър бил убит в свадата. След това те се превърнали в тълпа. Подбудителите били заловени и екзекутирани. Останалите се пръснали, за да бъдат преследвани на съдебни заседания в графствата. Никой не обичал да се хвали със своите постижения тогава. Чосър, който присъствал там, никога не повдига темата; не го прави и Шекспир в своята пиеса “Ричард II”. Чак до XIX век бунтът не си спечелил съчувствието на никого22, [tabard]

Папският разкол, който продължил от 1378 до 1417 г., се отразил тежко на завръщането на папите от Авиньон, И преди имало антипапи; но гледката на двама мъже, и двамата избрани от една и съща Колегия на кардиналите и всеки проповядващ война и анатема срещу своя съперник, представлявала сериозен скандал. Урбан VI и Клемент VII едва ли биха могли да бъдат описани като свети мъже. Първият се оказал побъркан садист, който четял своя требник във ватиканската градина, докато надзиравал мъченията над своите кардинали. Вторият, Робер от Женева, някога наредил ужасяващата кървава баня в Чезена. През 1409 г., когато урбанистката и клементин-ската партия отказали да присъстват на събора, свикан, за да ги помири, Колегията избрала трети. Разколът не свършил, докато Съборът от Констанс не освободил всичките трима съществуващи папи и не провъзгласил единодушно кардинал Одо Колона като Мартин V (1417-31) на тяхно място.

Съборът от Констанс (1414-17) станал свидетел на кулминацията на съборното движение. Професорите от Парижкия университет били свиквани на такова събрание в продължение на половин век. То било свикано от германския крал Сигизмунд от Люксембург и били изпратени покани до всички кардинали, епископи, абати, князе, монаси, учители. Осемнадесет хиляди духовници, ентусиазирани от мисията за обединение, се слели в мъничкото езерно градче. Освен всичко друго трябвало да ограничат папската власт. Те сложили край на Разкола чрез потвърждаване на избора на Мартин V като единствен папа. Но те изгорили Ян Хус на основание на това, че безопасното имперско ръководство не било вапидно в ръцете на един отявлен еретик; и не направили нищо, за да реформират собствените си злоупотреби. Една по-нататьшна съборна среща, запланувана в Констанс, най-накрая била свикана в Базел през 1431 г. под протекцията на Савойския херцог и се влачила с години. Но тя влязла в конфликт с папа Евгений IV и завършила с утвърждаването на самия херцог като антипапа. По ирония на съдбата крайният изход от съборното движение засилил убеждението, че църквата се нуждае от силно Папство.

Италия избегнала всякакво чуждестранно настойничество. През XV век страната кипяла от голям просперитет, големи размирици и огромна културна енергия. Тя ста-

ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА

435