Европа.История

LLANFAIR

Освен че са чудно изразителни, топонимите в средновековен Уелс осигуряват входен пункт към изучаването на историческото развитие - като например заселването по определени земи, което станало преди епохата на писмените документи. Те са наситени с информация и са много любопитни.

През вековете преди английското завоевание земята в Уелс била предмет на оспорвана юрисдикция между местните принцове, англонорманските гранични лордове и между духовническата йерархия. Принцовете, изцяло уелсци по своята култура, управлявали петте държавички Гвинед, Повие, Дехеубарт, Морганвиг и Гвент. Граничните лордове, със смесица от английски и френски връзки, доминирали на изток и на юг. Епископите, образовани на църковен латински, били базирани в четирите епархии Бангор, Св. Асаф, Св. Давид и Ландаф. Анализирайки взаимодействието на уелските и неуелските имена с пресичането на светската и духовната власт, историците могат да изградят картина за това как, кога, от кого и с какви цели са били основани и развити селищата1.

Някои места в Уелс например имат имена, които съществуват само в уелска форма и имат съвсем ясен църковен произход. Най-обичайното от всички тях е Llanfair, означаващо “На св. Мери”. Други от тази категория може да са Betws-y-Coed (Параклис в гората) или Eglwys Fair (Църква на св. Мери). По-обичайни са топонимите, които очевидно са църковни по произход, но имат двуезични форми. Такива са Llanbedr/Пшпитър (На св. Петър), Caergybi/Холихед* в Англези или Llanbedr Гулу^/Питърстън-сюпър-Монтем в Гламоргън. После идват местата с двуезични имена със светски произход. Такива са Abertawe/Суонсий**, Gas Gwent/Чепстоу и Y Gelli Gandryll/Xen на Уай*** в Брекнокшиър. Съвременното “Нау”**** произлиза от средновековното норманско La Haie Tailée (подстриган плет).

Последната категория включва двуезични форми със смесени църковни и светски асоциации. Тя включва Llanfthangel Troddi/Мичъп Трой в Монмаутшиър и Llansanffraid-ar-Ogwr/ Св. Брайд Майнър в Гламоргън.

Най-известните уелски топоними обаче нямат средновековен произход. Когато през 1850 г. била открита железопътната линия Лондон-Холихед, първата гара от страната на Англези в теснината Менай била в селото Ланфеър. Търсейки слава и туристи, началникът на гарата решил да подобри репутацията си, измисляйки “древно” уелско име, при което надписът върху табелата на гарата станал по-дълъг от нейния перон. Онова, което Британските пощи наричат Llanfair P. G. “Джон Гарата” нарекъл Llanfairpwllgwyngyll-gogerychwerndrobwllllantysiliogogogoch. Туристите получавали информация, че това означава Св. Мария в хралупа от бяла леска до бърз водовъртеж и до Църквата “Св. Тисилио” до червената пещера2.

* Свещена глава - Б. пр.

** Лебедово море - Б. пр. *** Сено на р. Уай - Б. пр. **** Сено - Б. пр.

Л

330