Европа.История

LUMEN

Просвещението не симпатизирало на европейското еврейство. Евреите били възприемани като религиозна общност, а тяхната религия - като неразумна и мрако-бесническа. Драйдън не си спестил сарказма:

Евреите, твърдоглава, мрачна, мърмореща раса,

Глезеният Божи народ, които, покварени с лекота,

Никой Крал не може да управлява, и никой бог не може да задоволи5.

С времето някои еврейски лидери станали точно толкова критични към самите себе си. Те копнеели да избягат от ограниченията на традиционния юдаизъм. Крайният резултат бил еврейското Просвещение, Нав/га/аЛ, което се опитвало да реформира еврейската общност отвътре.

Междувременно научното знание правело огромни крачки. Централният гигант за периода бил сър Исак Нютон (1642-1727), президент на Кралското общество, който публикувал своята Рппар1а през 1687 г. Неговите закони за движението и гравитацията осигурили основата за физиката и следователно за движението на Вселената за повече от 200 години напред. Съвсем подходящо за бащата на Просвещението, той извършил първите си експерименти през 1666 г. и те били свързани с естеството на Светлината, поставяйки стъклена призма зад една дупка в щората на своя прозорец в Тринити колидж, Кеймбридж:

И видях… че светлината, клоняща към [единия] край на Образа, наистина претърпява Пречупване, значително по-голямо от светлината, клоняща към другия. И така истинската причина за дължината на Образа не е друго, а това на Светлината, която се състои от Лъчи, различно пречупени, които… бяха, според тяхната степен на пречупване, предадени към различни части на стената®.

Чудна ирония на съдбата е, че именно свойствата на светлината по-късно са дали на Айнщайн доказателствата, които щели да отхвърлят Нютоновата система, [е = те*] Нютон, като унитарианец, бил лишен от много почести, но не пропуснал славата и богатството. Той дори се забъркал в алхимията. Описал очарователно себе си като “момче, което си играе на морския бряг… докато големият океан на истината лежи целият неоткрит пред мен”7. Папата написал епитафия, предназначена за гроба на Нютон в абатство Уестминстър:

Природата и Природните закони лежат скрити в нощта;

Бог каза, Нека да бъде Нютон! и всичко беше светлина.

Обяснението на Нютоновите принципи било подпомогнато както от подобрението в технологиите, така и от паралелния напредък на другите науки. Кралската обсерватория (1675) в Гринуич разработила по-висококачествени телескопи; Британското адмиралтейство, предлагайки цена от 20 000 лири, получило хронометъра. В математиката ученият от Лайпциг Готфрид Лайбниц (1646-1716) може би е открил висшата математика независимо и преди Нютон. В биологията и по-специално в ботаниката шведът Карл фон Линей (Линеус, 1707-78) въвел ред в хаоса със своята система

А

ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ

613

за класифициране на растенията, обяснена в Systema naturae (1735) и Fundamente botanica (1736). В химията били направени фундаментални стъпки от Джоузеф Пристли (1733-1804), който изследвал съставната природа на въздуха, от Хенри Кавендиш (1731-1810), който демонстрирал съставната природа на водата, и преди всичко от Ан-тоан-Лорен Лавоазие (1743-94), който най-накрая открил принципа на химическите реакции. [ELDluft] [EULER]

Интересът към теорията на познанието, прибавен към нарастващото количество информация, довел до естествената си последица в манията за енциклопедии. Резюметата на универсалното знание били нещо достатъчно обичайно още през Средновековието; но те били излезли от мода. Ранните опити за съживяване на жанра били на Ж. X. Алстед, публикуван в Холандия през 1630 г., и на Луи Морери, публикуван в Лион през 1674 г. За баща на модерните медии обаче най-общо се приема Пиер Бейл (1647-1706). Първият том на неговия Dictionnaire historique et critique се появил в Ротердам през 1697 г. В Англия жанрът бил представен от Lexicon technicum (1704) на Джон Харис и от Cyclopaedia (1728) на Ефраим Чеймбърс; в Германия - от Reales Staats Zeitungs-und Conversations-Lexicon (Лайпциг, 1704) на Й. Хюбнер и от Allgemeines Lexicon (Лайпциг, 1721) на Й. Т. Яблонски; в Италия - от Dizionaho universale (Венеция, 1744) наДж. Пивати; и в Полша - от Nowe Ateny (1745-6) на Б. Хмиеловски. Обширно илюстрираната Dictionnaire raisonné des arts, des sciences, et des métiers, започната от Дени Дидро (1713-84) и Жан д’Аламбер (1717-83), първоначапно била вдъхновена от френския превод на Чеймбърс. Появила се в Париж в 17 тома от 16 288 страници между 1751 и 1765 г. с още допълнения, илюстрации и индекси, които излизали до 1782 г. Тя била програмна, настойчива, антиклерикална и много критична по отношение на режима; а нейните редактори редовно били тормозени от властите. Но тя била монумент на епохата. Не се стремяла към нищо по-малко от обобщение на цялото човешко познание. Първото издание на Encyclopaedia Britannica, не толкова изискано, но по-дълготрайно, се появило в Единбург през 1768 г. Междувременно Lexicon на Хюбнер претърпял много издания и преводи. Правата за неговото издаване щели да бъдат закупени през 1808 г. от издателя ф. А. Брокхауз (1772-1823), който го използвал като основа за най-прочутите немски енциклопедии.

Религиозната мисъл била повлияна дълбоко от рационализма - особено в сферата на библейската ерудиция. Първоначалният проблем бил как да се направи разграничение между съперничещите си претенции на католиците и протестантите, докато и двете групи подкрепяли духовно своите догми. Ранен начален опит бил направен в “Религията на протестантите” (1637) от Уилям Чилингуърт, член на научното дружество в Оксфорд, който учил с йезуитите в Дюай и който, съвсем типично, бил лъжливо обвинен, че е сосинианец. Най-големият напредък бил постигнат от френския ораторианец Ришар Симон (1638-1712), който приложил класическите правила на френската литературна критика към своята Historie critique du Vieux Testament (1678). Книгата на Симон била атакувана от Бюсе и поставена в Индекса, а всички копия от първото издание били унищожени. Но методът оцелял.

С времето разсъжденията за религията родили интелектуалната мода на деиз-ма. Това било религиозно убеждение, редуцирано до минималната си същина: вярата във “Върховно същество”, в Бог Творец или в Провидението. Ранните му прояви

614