Европа.История

MEDIUM

През 1084 r. в манастира Шартрьоз край Гренобъл св. Бруно от Кьолн (1033-1101) основал Картузианския орден. Строгите му съзерцателни правила нареждали на монасите да живеят в мълчание и в затворени килии. Навремето той сигурно е приличал просто на една аскетична разновидност на по-стария модел от Клюни; всъщност бил знак, че Латинската църква навлизала в епоха на систематично институционали-зиране. През 1098 г. в Ситю в Бургундия било положено началото на дългата история на Цистерцианския орден. Той дължал главното си развитие на св. Бернар от Клар-вю (1090-1153). Другаде светските клирици или “истинските каноници” влезли в организирани общности, направлявани от трите обета за целомъдрие, бедност и покорство. Повечето приели Правилото на св. Августин и станали известни като Августинци. Една такава група, премонстратензианците, или норбертинците, основана от св. Норберт в Премонтре край Лаон през 1120 г., се разпространили широко както в Източна, така и в Западна Европа. През същите тези години монасите в Клюни строяли църква, която щяла да остане най-голямата в западния християнски свят през следващите пет века.

През лятото на 1085 г. Алфонсо VI от Кастиля-Леон завладял мюсюлманския град Толедо. По онова време това приличало на поредния инцидент на християнско-мюсюлманската граница; Алфонсо бил в съюз с емира на Севиля и държал дъщеря му като своя наложница. Всъщност това се оказала първата стъпка към християнската Reconquista - 400-годишната борба за завладяване на Иберийския полуостров. Толедо била най-голямата и най-централната от някъде около двадесет и пет taifa, или “група” държави, на които се разпокъсал старият Кордовски халифат. Тяхната разе-диненост дала шанс на християнските владетели. В рамките на едно десетилетие любимецът на Алфонсо, Родриго Диас де Вивар, влязъл във Валенсия. В рамките на един век войните между християните и мюсюлманите се превърнали в обща борба на изтощение на всички фронтове. Маврите претърпели решително поражение в прохода Лае Навас де Толоза през 1212 г. Завладяването на Кордова през 1236 г., на Севиля през 1248 г. и на Мурсия през 1266 г. предало по-голямата част от полуострова в християнски ръце. [EL CID]

На 27 ноември 1095 г. на събора Клермон в Оверн папа Урбан II апелирал към всички християни да се бият за завладяването на Йерусалим. Седнал на трон, възкачен върху платформа на хълма под “Нотр Дам дю Порт”, той се обърнал към огромно множество от епископи, рицари и обикновени хора. По онова време папата се стремял да насърчи тъй наречения Божи мир и да прекрати локалните войни във феодалното общество. Той също така следвал политика на помирение с византийския патриарх, желаейки да помогне в бедите на Византия, предизвикани от настъплението на турците. Но този апел докоснал струната на народното съчувствие: тълпата ревяла Dios lo volt, “Бог го желае”; един кардинал паднал на колене и в името на множеството, обхванат от конвулсивно треперене, рецитирал Confiteor. Там и тогава хората се блъскали да се запишат. Предложението за кръстоносен поход, “Война за Кръста” било прието от цялата Латинска църква. Проповедници като Петър Пустинника разпространили новината. След това, в продължение на шест-седем поколения, графове, рицари, обикновени хора и дори деца се тълпели да “вземат Кръста” и да се бият с неверниците в Светата земя.

СРЕДНОВЕКОВИЕТО

365