Европа.История

LUMEN

I Семейната история започва самостоятелното си развитие през 70-те години на XX век. Ан I глоезичният Journal of Family History датира от 1976 г. Дотогава специалистите по социал I ни науки, които изследвали семейните проблеми, очевидно били “безразлични към истори I ческите измерения”, докато социалните историци били прекалено заети с въпросите за кла I сите. Много учени приемали, че голямата, традиционна, патриархална форма на домакин I ството е съществувала в Европа от незапомнени времена и следователно не е имало многс I за изследване до началото на модернизацията. Работата на пионерите като Фредерик JIf I Плей (1806-82), чиято Organisation de la Famille (1871) въвела типологията на семействата, I не била широко известна. Той определил три типа семейства: патриархалното разширено I семейство; famille souche, или “семейството-потекло” с три поколенчески ядра; и нестабил-I ната домакинска единица, или cellule, която съществувала само докато родителите отглеж-I дали децата. Освен родословието, което имало много дълга генеалогия, систематичното из-I следване на семейните проблеми в историята трябвало да почака още сто години2.

Въпреки това разнообразието от изследвания в тази област стана много внушител-I но. Човек може да намери изследвания за всичко - от техниките на кърмене в средновеков-I на Исландия до незаконородените деца в Англия през XVII век или за родителския автори-I тет в Сардиня от XIX век. Има няколко основни линии на изследване. Една засяга образу-I ването, структурите и дезинтеграцията на домакинствата. [BASERRIA] Друга се съсредоточа-I ва върху статистическите, биологични и сексуални тенденции в рамките на семейството и I рода. Трета се фокусира върху проблемите за индивидите, за половете и за поколенията в I рамките на семейната единица - и следователно върху “анализа на начина на живот”, вър-I ху жените, върху трудовите модели, върху детството, брака и старата възраст. [GRILLENSTEINI I Един четвърти, антропологически фокус осветява семейните обичаи, церемонии и ритуали.

I Пети е юридически, изследващ еволюцията на семейното право и правителствената поли-I тика. Шести е икономически, изследващ семейните бюджети във вариращи аграрни, градс-I ки или индустриални контексти. Всички модерни семейни проблеми, от самотните родите-I ли до безработицата, дисциплината на децата и младежката престъпност, имат исторически корени. Родословието също не трябва да се забравя. Онова, което някога е било страстта на аристократичния елит, сега е станало едно от най-популярните развлечения3.

До известна степен интересите на историците отразяват естеството на наличните извори. Домакинствата на средновековната аристокрация например или на ренесансовите търговци са били много достъпни, защото и двете категории са оставили изобилни документи. IMERCANTE) Домакинствата на селячеството, или на плебса, били по-малко достъпни. Но приложението на социологически и количествени техники [RENTES] и използването на визуални, литературни, статистически и устни извори разкрива изобилие от информация. Никой период или място не е избягало. Семейната история има универсална привлекателност. Защото всеки или е бил, или му е липсвало, че не е член на семейство.

Преторианските революции се превърнали в навик за Романови, както били и за римляните. Законното наследяване от династическия наследник било рядкост. Екатерина I (упр. 1725-7), по прозвище Сковоротска, латвийско селско момиче и втора съпруга на Петър, го свалила на смъртното мулегло. Петър II (упр. 1727-30) наследил трона чрез фалшифицирано завещание; императрица Ана (упр. 1730-40), херцогиня

ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ

665

наКурландия - чрез заговор на Тайния съвет; Иван VI (упр. 1740-1), невръстният херцог на Брунзуик - чрез интригата на барон Бирон; императрица Елисавета (упр. 1741-61), някога годеница на епископа на Любек и fréquentée в казармите на стражите - чрез открит coup de force; Александър I (упр. 1801 -25) - чрез убийството на баща си. Павел I (упр. 1796-1801), набеден цар реформатор, дълго бил обявяван за душевно неуравновесен от официалните историографи, защото очевидно е бил нормален. Когато настоял тялото на убития му баща Петър III да бъде ексхумирано и поискал да препогребе своите родители в катедралата “Св. Петър и Павел”, застаряващият граф Орлов бил задължен да носи имперската корона зад ковчега на жертвата, която убил 35 години преди това. Този страховит акт на помирение символизира добре измамата, страха и жестокостта, които обграждали двора в Санкт Петербург и всичките му машинации.

Москва направила своя гигантски скок от сенките по време на втората или Великата Северна война, 1700-21 г. Тази 20-годишна борба, съсредоточена около съперничеството между Петър Велики, който залепил завистливи очи върху шведските владения в началото на Балтийско море, и младия Карл XII от Швеция, който изгарял от нетърпение да атакува всичките си съседи едновременно, започнала през август 1700 г. с авантюристичното акостиране на Карл край Копенхаген и с пагубната атака на Петър срещу Нарва, шведска крепост във финландския залив. Но сраженията се водили предимно на междинната територия на Полша-Литва, чийто крал (Август, курфюрст на Саксония) сключил личен съюз с Петър. Накрая Полша-Литва щяла да бъде по-голяма жертва дори от Швеция (виж по-долу).

След първоначалните сблъсъци Карл XII взел инициативата на континента. Той първо целял да накаже саксонския съюзник на Петър и през 1704 г. успял да замести Август на полския трон с водача на прошведската фракция Станислав Лешчински. С това дал възможност на Петър да заграби шведските провинции Ливония и Ингрия, където през 1703 г. незабавно било провъзгласено основаването на новия град Санкт Петербург. През 1707 г. той се обърнал на изток, разчитайки на подкрепа от Ливония и от Мазепа, хетман на Украйна. Бил измамен и от двете страни. През зимата на 1708-9 r., изтормозен от селските партизани, бил принуден да изостави първоначалния план за марш към Москва и да се обърне на юг. На 27 юни 1709 г., край Полтава в Украйна, претърпял огромно поражение и бил принуден да търси убежище в отоманските владения. Триумфиращите московски армии се понесли на запад. Варшава била окупирана и Август II възстановен. Балтийските провинции останали в московски ръце. Не липсвали лешояди сред германските принцове, които се присъединили към Дания и Прусия, ограбвайки по-западните шведски владения. Карл XII бил убит в сражение през ноември 1718 г., при обсада на крепостта фредериксланд на норвежко-шведската граница. Един дипломатически конгрес, свикан на Еландските острови, предшествал руско-шведския договор, подписан в близкия Нищад (1721). Швеция била унижена. Петър бил оставен да бъде арбитър на Север, гордия притежател на своя “Прозорец към Запада”. През 1721 г. той се повишил от титлата московски “цар” в император - титла, която най-общо не била призната, докато бил жив. [Petrograd]

Когато Москва приела своята имперска мантия, били наложени важни реформи, които да превърнат новата империя в модерна, западна държава. Особено в очите на Петър I реформата била еквивалентна “западнизация”. Царят предприел две дъл-

666