Европа.История

TENEBRAE

цистко-съветският пакт прекратил съществуването на антикоминтерновския клуб. Но фактът, че Япония, СССР, Полша, Германия и западните сили били заплетени в паяжината от конфликти, е най-добрият аргумент за твърдението, че Втората световна война наистина била започнала.

Ролята на Червената армия в Полша останала несигурна, докато не бил разрешен конфликтът с Япония. Решителната съветска победа при Халхин-гол на 28 август, постигната от бронираните сили на един неизвестен генерал, наречен Жуков, изглежда, била предварително условие за активни съветски действия в Европа. Може би не случайно Сталин отлагал своето навлизане в Полша, докато не било подписано примирието в Монголия на 15 септември и дивизиите на Жуков можели да се завърнат през Урал65.

Германско-съветският пакт създал нова геополитическа рамка в Европа. Големият триъгълник се преобърнал, като западните сили (Британия, франция и Канада) се изправили срещу комбинация в центъра и на изток. (Виж Приложение III, стр. 1318.) Триъгълникът обаче не бил съвсем пълен, тъй като западните сили и СССР избягвали директна конфронтация. Това означавало, че Западът ще си затвори очите за агресиите на Сталин, стига Сталин да ограничи своите антизападни дейности до пропагандата и до логистичната подкрепа за Германия66. Въпреки това германско-съветският пакт преобразил европейската сцена. Той позволил на Германия и на СССР да унищожат Полша и да възстановят общата си граница, която съществувала през целия XIX век. След това той им позволил да премахнат всички малки държави, които се изпречили на пътя им. В малко по-дълъг срок пактът дал на Хитлер възможност да атакува Запада с подкрепата и насърчението на Сталин.

В по-късни години пактът Рибентроп-Молотов щял да бъде оправдан на основание на това, че дал време на Съветския съюз да изгради своята отбрана. Като знаем какво е станало две години по-късно, аргументът изглежда правдоподобен; но това може да е още един класически случай за четене на историята отзад напред. През 1939 г. действително съществувала възможност Хитлер да се обърне срещу СССР, след като победи Запада; но това била само една хипотеза, и то не най-вероятната или най-непосредствената. Можели да се вземат предвид поне три други сценария. Единият бил възможността Германия да бъде победена от Запада както през 1918 г. Другият включвал перспективата Германия и Западът да се сражават до една кървава патова ситуация, след което СССР можел да се появи като арбитър в Европа, без да изстреля нито един изстрел. Това било мнението на Гьобелс за съветската игра. “Москва възнамерява да се държи настрани от войната, докато Европа изчерпи …последните си сили, отбелязал той. После Сталин ще тръгне да болшевизира Европа и да наложи свое управление“67. Третата възможност била Сталин да използва интервала от западната война на Хитлер, за да се подготви и самият той да започне офанзива.

Благодарение на закриването на съответните съветски архиви историческото познание по тези въпроси остава колебливо. Но съществуват и две важни индикации. Първо, има много малко доказателства, които да показват, че през 1939 г. Червената армия е отдавала приоритет на подготовката на отбрана в дълбочина. Напротив, тя се отнасяла благосклонно към теорията за революционната атака. Сталин често наблягал, че комунизмът не е същото нещо като пацифизма; говорейки пред курсантите през 1938 г., той наблегнал върху това, че Съветската държава ще поеме военна-

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

1003

та инициатива, когато се наложи. Второ, изследванията върху разположението на Червената армия в началото на лятото на 1941 г. внушават, че предишните две години са били изразходвани в създаването на определено офанзивна позиция68. Те ясно обясняват бедата, която я връхлетяла по-късно (виж по-долу). В такъв случай може да се стигне до заключението, че Сталин е сключил пакта с нацистите не за да спечели време за отбрана, а за да изиграе Хитлер в играта на пресметната агресия60.

Сигурно е само, че германско-съветският пакт въвлякъл Европа в събития, които никой не бил предвидил. През първата фаза, 1939-41 г., докато пактът все още съществувал, нацистките и съветските авантюри продължавали бързо във всяка от предварително начертаните им сфери. Червената армия постигнала противоречиви успехи; но зашеметяващото завоюване на Западна Европа от Вермахта дошло по-бързо, отколкото най-въодушевеният германски генерал можел да си представи. Във втората фаза, 1941-3 г., нацистката военна машина била хвърлена на изток. Германско-съветската война съставила централното военно противопоставяне, в което щяла да бъде решена съдбата на Европа. Западните сили, редуцирани до контрола върху един въоръжен остров, можели да упражняват само периферно влияние. Във финалната фаза, 1943-45 г., Съветската армия на изток се комбинирала с нарастващите британски и американски сили на запад, за да осигури поражението на Германия.

Нацистко-съВетското партньорство (септември 1939 - юни 1941). Благодарение на тайните протоколи от германско-съветския пакт, много участници в началото на кампанията на Втората световна война влезли в битката с лъжливи предположения. Западните сили мислели, че са дали гаранция на един съюзник срещу заплахата от нацистка агресия; всъщност те дали гаранции на един съюзник, който бил атакуван както от Съветския съюз, така и от Третия райх. Поляците мислели, че тяхната задача е да задържат германското настъпление петнадесет дни, докато французите прекосят германската граница на запад; всъщност се изправили срещу непосилната задача да задържат сами и Вермахта, и Червената армия, французите не предприели офанзива; британците ограничили помощта си до пускане на брошури над Берлин.

При това разположение на силите нашествениците в Полша се радвали на всяко възможно предимство. Германското командване притежавало приблизително същите 60 дивизии, колкото и неговият полски противник; но благодарение на окупацията на Чехословакия обградило Полша едновременно от три страни. То се радвало на решително превъзходство, както в механизирани сили, така и във въздушна мощ, която щяла да причини стотици Герники над Полша през първите дни. Преди всичко то можело уверено да пусне своите бронетанкови дивизии дълбоко в полската територия, сигурно, че съветските партньори ще осуетят всички полски контрамерки отзад. Съветското командване държало коза. Отказвайки се от всякакво единно разписание с германците, съветските генерали можели да наблюдават и да чакат, докато Полша се разтегне върху германската решетка, преди да влязат, за да получат coup de grâce. Поради това в Полската кампания от 1939 г. военните операции били засенчени от политиката и предателството. Поляците знаели своя дълг - да се сражават пет седмици в една безнадеждна борба. Западните сили обявили война на Германия, но от-

1004

ТНМЕВНАЕ

казали да се конфронтират със Съветския съюз, дори когато съветското съучастничество станало очевидно. Те също така не се намесили в сраженията. Британците не можели, а французите просто не го направили, френските мобилизационни процедури били планирани като подготовка за дълга война: те изисквали всички дивизии по фронтовата линия да бъдат сведени до статуса на временни кадри през дълъг период на реорганизация, който изключвал всякаква незабавна офанзивна операция. Така че Хитлер и Сталин постигнали всичко точно така, както го искали.

Призори на 1 септември германските колони щурмували Полша от север, запад и юг. Полските отбранителни линии, разположени близо до границата, били надхитрени. Варшава била обкръжена от 9-и. Цивилното население било подложено на безпрецедентни бомбардировки. Германската пета колона действала зад фронтовите линии. Нацистките айнзацгрупен се появили отзад, застрелвайки съпротивляващите се, изостаналите и евреите. Пищящите пикиращи бомбардировачи “Щука” унищожавали железопътни линии, пътища и мостове заедно с бегълците, струпани по тях. Варшава, почти разрушена до основи, се окопала за продължителна обсада. Полската армия се прегрупирала на югоизток за защита на Лвов, докато подготвяла решителна контраатака в центъра срещу Бзура. На 15-и едно нацистко комюнике обявило лъжливо, че Варшава е паднала. (Тя се държала още две седмици.) Но Сталин може би си е помислил, че губи. Ударът бил нанесен на 17-и, когато войските на Червената армия се изсипали през източната граница. Те предизвикали тотално объркване чрез своите лъжливи комюникета, че спасяват Полша от нацистите. Всъщност се придвижвали право към договорената демаркационна линия на река Буг и до южната граница с Румъния и Унгария, за да я затворят. Германците и Съветите организирали общ парад на победата в Бжешч (Брест-Литовск), преди да уточнят подробностите за своята победа.

Германско-съветският договор за дружба, сътрудничество и граница, подписан на 28 септември, стигнал много по-далеч от пакта отпреди пет седмици. Той прена-чертап демаркационната линия, поставяйки Литва в съветската сфера в замяна срещу къс от Централна Полша. И съдържал още един таен протокол, който предвиждал обединени действия срещу полската “съпротива”. Тези мерки били наложени, когато Варшава най-сетне се предала. Полското правителство избягало в изгнание. Голям брой полски войски се скрили в горите или избягали в чужбина. Окончателната капитулация станала на 4 октомври, деня, в който Хитлер пристигнал във Варшава, за да приеме поздравите на своите възхитени легиони. Всичко на изток от Буг било взето от Съветите.

Мислите на Хитлер в този критичен момент били записани от верния шеф на неговата пропаганда:

Мнението на фюрера за поляците е ужасно. Повече като за животни, отколкото като за човешки същества, напълно примитивни и безформени. И една управляваща класа, която е незадоволителен резултат от смесването между по-низшата раса и арийската господарска раса. Мръсотията на поляците е невъобразима. Техният капацитет за интелигентна преценка е абсолютна нула…

Фюрерът няма намерение да асимилира поляците… Ако Хенри Лъвът беше завоювал Изтока… резултатът определено щеше да бъде силно славянизирана раса от германски мелези.

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

1005

Сегашната ситуация е по-добра. Сега ние познаваме законите на расовата наследственост и можем да се справим с нещата според тях70.

Двойната окупация на Полша поставила две лаборатории на тоталитаризма една до друга. В продължение на две години нацистките и съветските лешояди кълвяли необезпокоявани падналото тяло на Полша. В Германската зона западните райони били анексирани към Райха и подчинени на интензивен режим на расово пресяване и германизация. Всички други райони били хвърлени към тъй нареченото Общо правителство на Полша под управлението на SS и военните. Тази “Гестаполандия”, непод-чинена нито на полските, нито на германските закони, се превърнала в основно място за изпробване на нацистката идеология. Тя била единствената част от окупирана Европа, където в търсене на своя източен Lebensraum, нацистките плановици имали време да приложат своята расова политика с пълна сила и върху цялото население.

След първата инспекция на Химлер застаряващите и душевноболните били грабнати от болниците, сиропиталищата били претърсени за момчета и момичета, подходящи за расовата програма за организация на Lebensborri’\ а в Аушвиц и Майданек били организирани концентрационни лагери, за да се справят със съпротивата. В акт на хладнокръвен геноцид, в тъй наречената AB-Aktion, около 15 000 полски интелектуалци, чиновници, политици и духовници били подбрани за разстрел или за затваряне в концентрационните лагери. От края на 1939 г. голямата полска еврейска общност била затворена в обозначени гета, които постепенно били заградени със стени, заключени и напълно отделени; еврейски съветници, подкрепяни от еврейски полицейски сили, били вербувани да управляват гетата под нацистки надзор72. [Auschwitz]

В съседната Съветска зона бил организиран фалшив референдум, който да узакони претенцията, че “Западна Белорусия” и “Западна Украйна” са избрали анексирането. Тази “ГПУ-ландия”, която останала отделена с кордон от останалата част на СССР, била разтерзана с пълна сила от сталинския терор. Около четиридесет категории хора, от полицаи до филателисти, били подбрани за незабавен арест и депортиране. До лятото на 1941 г. между 1 и 2 милиона души били транспортирани или в сибирските лагери, или на принудително заточение в Централна Азия. Терорът бил насочен не само срещу всички бивши полски държавни чиновници до селските учители и лесничеите, но също така и срещу всички общностни организации йа белоруси, украинци и евреи. Народите, които уж били “освободени от полското управление”, били изтерзани толкова безмилостно, колкото всички останали. В акт на хладнокръвен геноцид около 26 000 полски военнопленници - повечето запасни офицери и следователно интелектуалци, чиновници, политици и духовници - били взети от техните лагери и застреляни в серия от кланета, известни под общото име Катин. На граничния мост над Буг край Брест хората, влизащи в СССР, срещали други, включително евреи, които търсели убежище в Райха. “Къде по дяволите отивате?, възкликнал веднъж един офицер от SS. Ние ще ви избием.”73

Пълният размер на сътрудничеството между SS и НКВД в онези години никога не бил установен точно. Нацистките документи изчезнали; а съветските архиви останали затворени. Дори и така, високопоставен съветски офицер за свръзка бил прикрепен към щаба на SS в Краков чак до 1941 г. Нацистки и съветски делегации присъствали на общи конференции; разменяли си затворници; нацистката и съветската про

1006