Европа.История

HELLAS

доминиран от огромния храм на Аполон, който гледал през пристанището към подоб- ] ния по размери храм на Зевс върху срещуположния нос Олимпиум. През V век цяло-1 то плато било заградено с мощни каменни стени, които минавали върху целия естес- ] твен релеф. Тези стени, които се простирали на повече от петнайсет мили, стигали | до двореца на Юриалос в подножието на планините. Те заграждали половин милион ] граждани, живеещи в пет различни предградия. В Акрадина, или “Горния град”, който ‘ си имал свои вътрешни стени, била разположена главната агора, или форум. Отвъд ; него се намирали жилищните предградия Тике и Епиполе, а над тях - монументалните сгради на Неаполис, “Новия град”, където имало планински театър, храмове и, в Олтара на Хиерон, най-голямата структура за жертвоприношения в древния свят. В цялата тази великолепна гледка имало само едно петно. Блатистият район край река Анапус, която се вливала в Голямото пристанище, бил известен източник на летни епи- ] демии. С тази единствена уговорка Сиракуза се наслаждавала на несравними блага. | Според Цицерон, който щял да управлява тук малко по-късно, нямало ден, в който ; слънцето да не изгрее. Високото плато хващало всеки ветрец, който подухвал през тъмните като вино вълни. По скалите цъфтели цветя и все още цъфтят, дори и през зимата.

Преди пристигането на римската армия Сиракуза можела да се похвали с повече от 500-годишна история. Основана от коринтските колонисти през 734 г. пр. Хр.,; тя била само с двайсет години по-млада от Рим и разпростряла влиянието си по мрежа от дъщерни колонии. През 474 г., само шест години след Саламин, тя унищожила ] морските сили на етруските и така отстранила една от ранните пречки за римската ] сполука. Като много градове-държави Сиракуза преминала през фази на олигархии-1 но, демократично и монархическо управление. Оцеляла след върховните си изпита-1 ния при последователните обсади през 415-413 и 405-404 г., първата на атиняните, а втората - на картагенците.

Поради липса на по-добра информация политическата история на древна Си-1 цилия трябва да се пише от гледната точка на последователните сиракузки тирани, които властвали през кървава серия от преврати и безредици22. Дионисий Старши (царувал 405-367) бил цитиран от Аристотел като пример за тиран, “който печели властта чрез демагогски апели към бедните класи”. Неговият родственик Дион (царувал 357-354), който бил обучаван лично от Платон и Академията за философ цар, завладял Сиракуза след плаване от Гърция в едно пътуване, предшестващо пътя на Хилядата на Гарибалди. Тимолеон (царувал 344-36), коринтският “син на свободата”, бил още един владетел, триумфирал с помощта на наемници; но, изглежда, той въвел демократични конституции в много от градовете и успял да установи границата на река Халикус между гръцката и картагенската сфери на влияние. Жестокият Агатокъл (цар. 317-289) бил плебейски грънчар, който се издигнал, като се оженил за богата вдовица. През 310 г. пр. Хр. той разрешил втората картагенска обсада на Сиракуза, като пренесъл войната в Африка. За този самозван “цар на Сицилия” се разказва, че бил парализи-; ран от отровна клечка за зъби и легнал жив върху погребалната си клада. През следващото поколение Сиракуза била спасена от разрастващата се сила на Рим от Пир, царя авантюрист на Епир, който прочистил пътя за царуването на своя поддръжник цар Хиерон II (цар. 269-215). Хиерон II, покровител на Архимед, запазил мира, като не нарушил договора с Рим, и дал на Сиракуза нейния последен промеждутък на неза-

ДРЕВНА ГЪРЦИЯ

163

ЦИЗАЛПИЙСКА оМадиоланум вгнриия

/ гАпия 222

ш — -^ЧуТребия

КОРСИКА<

□ Етруски градове:

1. Каере 6. Волосини

2. Таркуини 7. Популония

3. Волки 8. Кортона

4. Илва(Елба) Э.Аретиум

5. Ветулония 10. Волтера

Ранни римски и латински колонии

Ш Римско господство след 241 г. пр. Хр. Римски и латински градове с годините на основаването им

Карта 7. Рим-Сицилия-Картаген, 212 г. пр. Хр.

висшо изобилие. Обаче смъртта на Хиерон в критичен момент от Пуническите войни предизвикала ожесточена борба между проримската и прокартагенската фракция. Неговият внук и наследник Хиеронимус изоставил съюза с Рим само за да бъде детрониран от народен бунт, който смазал първо царското семейство, а после и римската партия.

През 215 г. изборът на двама картагенци за управляващи магистрати в Сираку-засъбудил безпокойството на Рим. Скоро след това римските легиони били транс-

164